Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън предпочиташе да се прибере направо у дома. След като бе изяснил, че Лекс е добре, нямаше какво повече да обсъждат, но по телефона Сузи му се стори особено притеснена. При някои клиенти дундуркането наистина си беше част от взаимоотношението им. Сузи обаче не беше сред тях.

— Кажи ми какво точно ти каза Лекс.

— Че записват с Гейбриъл парчета за следващия им албум.

Сузи бе вперила поглед през лятната мъгла в силуета на Манхатън. В ръката си държеше чаша с нещо, което приличаше на вино. И понеже Майрън не беше сигурен какво следва да каже в този контекст — бременност плюс вино — предпочете само да се прокашля.

— Какво има? — попита Сузи.

Майрън посочи чашата с вино. Самата деликатност.

— Докторът каза, че по една може — отвърна му тя.

— О.

— Не ме гледай по този начин.

— Не те гледам.

С ръце върху корема си, тя огледа отново силуета на града:

— Ще трябва да оправим тия перила. Особено сега, когато бебето е на път. Мен ме е страх дори пияни приятели да пускам тук.

— Добра идея — рече Майрън.

Личеше си, че Сузи се мъчи да печели време. Което си беше съвсем нормално.

— Виж какво. Наистина не мога да ти кажа какво измъчва Лекс. Признавам, че се държи доста особено, но в същото време много аргументирано ми разясни защо не било моя работа. Ти поиска от мен да разбера как е. Вече ти докладвах. Но не мога да го принудя да се върне у дома.

— Знам.

— Така че какво друго мога да направя за теб? Мога да продължа да търся кой е авторът на постинга „Не негово“…

— Знам кой е — вметна Сузи.

Това го изненада. Опита се да прочете изражението й, а след като тя нищо не каза, я попита:

— Кой?

— Кити.

И отпи от чашата с вино.

— Сигурна ли си?

— Да.

— По кое съдиш?

— Кой друг би тръгнал да си разчиства сметките по такъв начин?

Влагата натискаше Майрън като тежко одеяло. Огледа корема на Сузи и се зачуди как може да се влачи непрестанно подобно нещо в такова време.

— За какво й е притрябвало да си отмъщава?

Сузи остави въпроса му без отговор.

— Кити беше голяма тенисистка.

— И ти също.

— Но не колкото нея. По-добра от нея не съм срещала. Станах професионалистка, спечелих няколко турнира, четири пъти завършвах сезона в първата десетка. Кити обаче можеше да стане легенда.

— Нямаше начин да стане — завъртя глава Майрън.

— Кое те кара да мислиш така?

— Кити сама се прекара. Дрогата, купоните, лъжите, манипулациите, нарцисизмът й, склонността към самоунищожение…

— Беше млада. Всички бяхме млади. И всички допускахме грешки.

Мълчание.

— Сузи?

— Кажи.

— Защо настояваше да се видим тази вечер?

— За да ти обясня.

— Кое да ми обясниш?

Тя отиде до него, разпери ръце и го прегърна. Майрън я притисна към себе си, усети топлината на корема й. Дори с риск да прозвучи извратено, прегръдката всъщност му беше приятна — подейства му оздравително. Сузи отпусна глава върху гърдите му и я задържа там. Майрън само я държеше в обятията си.

По едно време Сузи отрони:

— Лекс греши.

— За кое?

— Понякога човек наистина се нуждае от помощ. Колко нощи си ме спасявал, само аз си знам. Държеше ме така в прегръдките си. И ме изслушваше. Нито веднъж не ме укори. Може и да не го съзнаваш, но поне сто пъти си ми спасил живота.

— И сега съм на твое разположение — промълви Майрън. — Сподели какво те мъчи.

Тя не го пускаше. Долепи ухо до гръдта му.

— С Кити ни предстоеше да навършим седемнайсет. А аз страшно се бях навила да спечеля тогавашния шампионат при девойките. Та да се класирам за откритото първенство на САЩ. Кити беше основната ми конкурентка. И когато ме би в Бостън, майка ми буквално пощуря.

— Спомням си го — каза Майрън.

— Моите родители все ми втълпяваха, че в спорта всичко е допустимо, стига да ти донесе победата. Да те избута напред. Нали си чул за „изстрела, прогърмял по целия свят“? Победният удар в последния момент на Боби Томсън, с който „Ню Йорк Джайънтс“ отстраняват „Бруклин Доджърс“ на бейзболните полуфинали през 1951-ва година.

Смяната на темата го завари неподготвен.

— Е, и?

— Томсън си послужил с измама, разправяше баща ми. Което било съвсем нормално за времето си. Нещо като сегашната употреба на анаболни стероиди. Едни засичали тайните сигнали на противниковия отбор. Други повреждали умишлено топката. Треньорът на „Бостън Селтикс“ — същият, който теб те беше привлякъл — нарочно засилвал на макс отоплението в съблекалнята на гостуващия отбор. Може и да не е точно измама, а просто борба за някакво предимство.