Харлан Коубън - Под напрежение

— Но между двама ви стана нещо неприятно. Не знам какво точно. А ти беше на колко тогава? Двайсет и четири, двайсет и пет, нещо такова.

— Какво по-точно искаш да кажеш, Лекс?

— А аз бях голям поклонник на баскетбола и знаех наизуст цялата ти биография. Взет директно от университета в професионалния отбор „Бостън Селтикс“. Бъдещата голяма суперзвезда, всичките му планети така били подредени, докато един ден — бам! — в тренировъчен предсезонен мач унищожи коляното си. И край на кариерата ти — ей така, за някакъв си миг.

— Давай по-конкретно — направи гримаса Майрън.

— Добре де, изчакай една секунда. Отиваш да следваш право в Харвард, а оттам слизаш до тенис академията на Ник Болетиери да привличаш към представителството си млади тенисисти. Без никакви шансове за успех срещу големите фирми от рода на Ай Ем Джи и „Трупро“. Щото кой пък беше ти? Някакъв току-що завършил училище младеж. Ти обаче успя да привлечеш най-многообещаващата млада тенисистка, Кити, а след като тя се отказа от спорта — и Сузи. Даваш ли си сметка как го постигна обаче?

— Не виждам връзката.

— Изтрай още секунда де. Знаеш ли как?

— Благодарение на красноречието си, предполагам.

— Хвана ги по същия начин, по който хвана и мен, когато реши да разшириш дейността си извън спорта. У теб има някакво благоприличие, Майрън, което човек веднага усеща. Признавам: разумно говориш, а и фактът, че Уин ти е финансист, също ти осигурява значително предимство. Но онова, което истински те отделя от останалите, е, че на теб ти пука. Знаем, че винаги можем да разчитаме на теб, ако загазим. И че по-скоро би се лишил от ръка или крак, отколкото да откраднеш от нас и един цент.

— При цялото ми уважение — прекъсна го Майрън, — все още не разбирам накъде биеш.

— И така, Сузи ти се обажда, че сме се скарали, и ти хукваш. Това ти е работата. Затова са те наели. Но ако става дума за друг, ненает човек, аз си имам своя философия: вълничките избиват на повърхността.

— Уау! Чакай да си го запиша, ако обичаш. — Майрън се направи, че изважда писалка и пише: — „Вълничките… избиват… на… повърхността…“ Готово! Черно на бяло.

— Престани да оригиналничиш. Мисълта ми е, че никой не трябва да ни се меси, дори и с най-добри намерения. Опасно е, освен дето е нарушение на личното пространство. Когато между теб и Джесика възникна оня сериозен проблем, да не би да искаше всички ние да се втурнем да помагаме?

Майрън го изгледа тъпо.

— Нима сериозно поставяш на един кантар проблема с гаджето ми и това, че си зарязал бременната си жена?

— В този смисъл единствено: глупаво е, направо си е егоманиащина да си внушаваш, че притежаваш подобна власт. Това между мен и Сузи изобщо не ти влиза в работата. И си длъжен да се съобразяваш с този факт.

— Сега, след като те открих и се убедих, че си в безопасност, ще се съобразя.

— Хубаво. И ако брат ти и снаха ти не са те помолили за помощ, твоето представлява намеса в сърдечните им проблеми. А сърцето е като театър на военни действия. Същото като да те пратят в Ирак или Афганистан. Въобразяваш си, че се бориш героично за нещо, но всъщност само влошаваш положението.

Майрън пак го изгледа тъпо.

— Нима сериозно поставяш моята загриженост за снаха ми на едно ниво със задграничните ни войни?

— Също като Съединените щати, и ти се бъркаш в чужди работи. Животът е река и ако променяш коритото й, ти отговаряш накъде потича водата.

Река. Въздишка.

— Спри, ако обичаш.

— Що не взема да си ходя? — усмихна се Лекс и стана.

— Значи нямаш никаква идея къде може да е Кити?

— Май не си чул и една дума от онова, което ти наговорих — въздъхна Лекс.

— Напротив, слушах те. Но понякога човек закъсва. И някой трябва да го спаси. Да не говорим, че в някои случаи нуждаещият се от помощ няма смелостта да те помоли.

— Е, ако и това можеш да определиш, направо се равняваш с Господ — кимна Лекс.

— Преценката ми невинаги е вярна.

— Никой не е безгрешен. Затова най-добре е да не се бъркаш. Но ако смяташ, че ще ти е полезно, ще ти кажа следното: Кити спомена, че на следващата сутрин заминавала за някъде — Чили, Перу или нещо от тоя сорт. Та ако все пак си решил да помагаш, имам чувството, че си позакъснял.

— Лекс е добре — каза Майрън.

Сузи и Лекс имаха собствен мансарден апартамент в многоетажен блок на брега на реката Хъдсън в Джърси Сити, Ню Джърси. Апартаментът заемаше целия горен етаж и имаше повече разгъната площ от средно голям магазин „Хоум Депо“. Макар че се върна от остров Адиона чак в полунощ, Сузи го чакаше на просторната тераса, обзаведена абсолютно охолно с разни там дивани в стил „Клеопатра“, плюшени фотьойли, гръцки статуи, френски гаргойли и римски сводове, което всъщност се явяваше напълно излишно, тъй като единственото, което заслужаваше да се види оттам, бе фантастичният силует на Манхатън.