Харлан Коубън - Под напрежение

И затвори телефона. Майрън угаси двигателя.

— Да вървим — каза на Голямата Синди. — Ще се представим за родители на прогимназист.

— Ура! — Но после Голямата Синди май поразмисли. — Чакай малко. Момче ли е или момиче?

— Ти какво предпочиташ?

— Каквото и да е, стига да е здраво.

Върнаха се в училището. Пред класната стая чакаха двама родители. Като по поръчка, Голямата Синди пусна ред сълзи и им разправи, че „малката Саша“ имала „спешен проблем по френски“, който нямало да отнеме повече от секунда. Майрън се възползва от диверсията, за да влезе сам в стаята. Нямаше смисъл да стряска Джоуел с появата на Голямата Синди.

Никак не се изненада, че Джоуел Фишман не се зарадва на присъствието му.

— Какво пак искаш, по дяволите?

— Да й се обадиш и да си уредиш среща с нея.

— От какъв зор да се срещаме?

— Ами… откъде да знам? Направи се на дилър, който се интересува дали не й трябва още дрога.

Джоуел се намръщи. И тъкмо да възрази, Майрън завъртя глава. Джоуел пресметна пъргаво, че най-лесно ще се отърве, ако му угоди. Извади клетъчния си телефон. Записал я бе сред контактите си като „Кити“, без фамилно име. Майрън приближи ухо до телефона. И когато чу плахото, боязливо „ало“ от отсрещната страна, лицето му помръкна. Нямаше съмнение: гласът беше този на снаха му.

Фишман изигра ролята си безупречно, като истински социопат. Попита я не иска ли пак да се видят. Тя каза „да“. Майрън му кимна. И Фишман каза:

— Добре. Много гот. Ще дойда до вас. Кажи ми адреса си.

— Няма да стане — рече Кити.

— Защо?

И тогава Кити прошепна нещо, от което сърцето на Майрън се смрази.

— Синът ми си е у дома.

Фишман обаче се оказа талант. Предложи да не ходи до тях, само да й предаде „пакета“ на място по неин избор, но Кити продължаваше да се дърпа. Накрая се договориха да се срещнат близо до детската въртележка при мола „Гардън Стейт Плаза“ в Парамус. Майрън погледна часовника си. Имаше достатъчно време да поговори с Ивлин Стакман за символа на постинга „Не негово“, преди да се върне за срещата с Кити.

И се запита какво всъщност ще направи след това — след като се срещне с Кити. Дали да скочи и да й се скара? Или да започне с внимателни въпроси? Или изобщо да не се появи. Дали пък няма да е най-добре да накара Фишман да й се обади, след като тя се появи, и да отмени срещата им, та да може да я проследи до дома й?

Половин час по-късно Майрън паркира колата пред скромен тухлен нос в близост до Лемойн авеню във Форт Лий. Голямата Синди остана в колата и взе да човърка айпода си. Майрън тръгна по алеята към къщата. Ивлин Стакман му отвори още преди да успее да позвъни. Изглеждаше към петдесетгодишна, със ситни рошави къдрици, които му напомниха за Барбара Страйсънд в „Роди се звезда“.

— Госпожа Стакман? Казвам се Майрън Болитар. Благодаря ви за поканата.

Тя го пусна да влезе. Във всекидневната имаше протъркан зелен диван, пиано от светло черешово дърво и плакати от концерти на „Хорс Пауър“. Единият беше от първото им шоу в „Холивуд Боул“ преди повече от две десетилетия. Имаше автографи и от Лекс Райдър, и от Гейбриъл Уайър. А посвещението, с почерка на Гейбриъл, гласеше: „На Хорас и Ивлин — много сте готини и двамата“.

— Уау! — възхити се Майрън.

— Вече ми предложиха десет хиляди долара за него. Не че не ми трябват пари, но… — И млъкна. — Проверих ви в „Гугъл“. Но не бях чувала за вас, понеже не се интересувам от баскетбол.

— А и то беше много отдавна.

— Но разбирам, че сега сте мениджър на Лекс Райдър.

— Само негов представител. Което е малко по-различно. Но е факт, че работя с него.

Тя обмисли чутото.

— Елате с мен. — Отведе го до стълбите към мазето. — Съпругът ми Хорас беше всъщност истинският техен фен.

Малкото обзаведено мазе беше толкова ниско, че Майрън трябваше да стои приведен. Като се изключеха сивият футон и старият телевизор върху черната масичка от фибростъкло, всичко останало бе нещо като храм на „Хорс Пауър“. Сгъваемата маса, от онези, които се прилепват към масата в столовата, когато се съберат повече гости, бе отрупана с всякакви вещи, свързани с „Хорс Пауър“: снимки, обложки на албуми, нотни листа, реклами за концерти, перца за китара, палки за барабани, ризи, кукли. Майрън разпозна една от черните ризи с копчета тик-так.

— Гейбриъл беше с нея на един концерт в Хюстън — рече тя.

Имаше и два сгъваеми стола. Плюс няколко снимки от таблоиди на тема „Папараци засичат Уайър“.