Харлан Коубън - Под напрежение

— Съжалявам, че всичко е в такъв безпорядък. Но на Хорас сърцето му се разби след онази трагедия с Алиста Сноу. Той беше инженер, способен математик и любител на загадките и с особено удоволствие изучаваше папарашките снимки на Гейбриъл. Тези тук всичките са фалшиви. — Тя посочи материалите от жълтата преса.

— В какъв смисъл?

— Хорас неминуемо намираше начин да докаже, че човекът на снимката не е Гейбриъл. Ето тази например. Гейбриъл Уайър имаше белег отгоре на дясната си длан. А Хорас се сдоби с оригиналния негатив и го увеличи. Никакъв белег. Към тази тук пък приложи някакво математическо уравнение — не ме питайте кое и как — и изчисли, че човекът носи обувки четирийсет и трети номер, а Гейбриъл Уайър носеше четирийсет и шести.

Майрън кимна, но нищо не каза.

— Сигурно подобно вманиачаване ви се струва странно.

— Не съвсем.

— Някои мъже следят отборни спортове, ходят по конни надбягвания или колекционират марки. Хорас обожаваше „Хорс Пауър“.

— А вие?

— Може да се каже, че и аз им бях фен — засмя се Ивлин. — Но не до такава степен като Хорас. И все пак всичко правехме заедно. Отсядахме на палатка преди концерта им. Слушахме песните им в полумрак и се мъчехме да проумеем истинския смисъл на думите им. Може да ви се струва незначително, но какво ли не бих дала само за още една такава нощ.

По лицето й пропълзя сянка. Майрън се запита дали да задълбае в тази насока и реши, че вероятно ще е най-добре.

— Какво стана с Хорас? — попита.

— Почина през януари — каза тя със стегнато гърло. — Сърдечен удар. Както си пресичал улицата. Хората помислили, че го е блъснала кола. А той просто рухнал на зебрата и починал. Ей така — за един миг. А беше само на петдесет и три. Влюбихме се още в гимназията. В тази къща две деца отгледахме. И крояхме планове за старините си. Аз току-що се бях пенсионирала като пощенски служител и си правехме сметката да тръгнем да пътешестваме.

Хвърли му една бърза усмивка в смисъл „какво да се прави“ и извърна очи. Всеки носи своите си белези, кошмари и призраци. Всеки се движи, усмихва се и се преструва, че всичко му е наред. Проявяваме учтивост към околните, правим им път, редим се на опашка в супермаркета и се стремим да прикрием болката и отчаянието си. Работим всеотдайно, кроим планове, но в повечето случаи всичко отива по дяволите.

— Моите съболезнования — рече Майрън.

— Не биваше да засягам тази тема.

— Няма лошо.

— Знам, че трябва да се отърва от всички тези неща. И все се каня да ги продам. Но нещо вътре в мен ме възпира.

И понеже не се сещаше какво друго да каже, Майрън прибягна към класическото „Разбирам ви“. Тя успя да се усмихне наново.

— Вас всъщност ви интересува онзи символ.

— Да, ако не възразявате.

Ивлин Стакман отвори кантонерката в другия край на стаята.

— Хорас много държеше да разбере смисъла му. Взе да се рови в разни санскритски и китайски йероглифи. Но така и не успя да стигне до същността му.

— Кога за пръв път го видяхте?

— Символът ли? — Ивлин бръкна и извади нещо като обложка на компактдиск. — Известен ли ви е този албум?

Майрън огледа подадения му картон. Дизайн, ако това беше точната дума, за обложката на албум. Която до момента не беше виждал. Най-отгоре пишеше LIVE WIRE. А отдолу, с по-дребен шрифт: Хорс Пауър ЛАЙВ В МЕДИСЪН СКУЕЪР ГАРДЪН. Не надписът обаче го впечатли, а необичайната фотография под него на Гейбриъл Уайър и Лекс Райдър: двамата застанали с гръб един към друг, снимани голи от кръста нагоре, с кръстосани пред гърдите ръце. Лекс вляво, Гейбриъл вдясно, извърнали глави да изгледат със сериозни погледи бъдещия купувач на албума им.

— Канеха се да издадат този „лайв“ албум току преди трагедията с Алиста Сноу — обясни Ивлин. — Вие не сте ли били с тях по онова време?

— По-късно се включих — завъртя глава Майрън.

Не можеше да откъсне очи от снимката. И Гейбриъл, и Лекс имаха грим по очите. Пространството на снимката беше поделено по равно между двамата, дори с леко предимство за Лекс, тъй като погледът автоматично се насочва първо наляво, и въпреки всичко човек оставаше с неизбежното чувство, че очите му са привлечени едва ли не тотално от Гейбриъл Уайър, като че някакъв прожектор осветяваше тъкмо неговата половина от снимката. С цялото си хетеро уважение, Майрън не можеше да отрече, че Гейбриъл е дяволски красив. Погледът му не само изпепеляваше, но те и зовеше, настояваше за вниманието ти, държеше да предизвика реакцията ти.