Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън хукна след нея.

На излизане от ВИП залата в съзнанието му се мярна образ: Майрън на единайсетгодишна възраст, брат му Брад — на шест, с буйни къдрави коси. Двамата седят в общата си стая и играят детски баскетбол. Таблото е от тънка мукава, топката на практика е просто кръгла гъба от дунапрен. Рингът с мрежата е закрепен към горния край на вратата на килера с помощта на две вакуумни чашки, които, ако не ги оближеш предварително, падат. Двамата братя играят по цели часове: измислят си отбори, кръщават се с прякори и се правят на известни играчи — Сам Снайпера, Джим Забивача и Летящия Лени. В ролята си на батко Майрън ръководеше играта им, населваше измисления им свят с „добри“ и „гадни“ съперници, създаваше драматични ситуации и оспорвани двубои с победен кош в последната секунда. Но в крайна сметка оставяше Брад да го бие в повечето случаи. А вечер, на загасена лампа, легнали в двуетажното си легло — Майрън горе, Брад долу — подлагаха на подробен анализ завършилите мачове като истински телевизионни коментатори.

От спомена отново го заболя сърцето.

— Какво има? — опита се да го спре Есперанца.

— Кити.

— Какво?

Нямаше време за обяснения. Отвори вратата с рамо и се озова отново в клуба с оглушителната музика. И възрастният у него се запита как ли общуват помежду си присъстващите, като изобщо не се чуват един друг. Но основната му мисъл бе съсредоточена върху настигането на Кити.

Високият му ръст — метър и деветдесет и три — му позволяваше да се огледа над по-голямата част от тълпата само с повдигане на пръсти. Но от предполагаемата Кити нямаше и следа. В какво беше облечена? Тюркоазна блуза. Зашари с поглед дано някъде му се мерне тюркоаз.

Ето я. С гръб към него. Устремила се е към изхода на клуба.

Нямаше друг избор, освен да я последва. С викове „пардон“ се опита да преплува хорското море, но то се оказа прекалено пренаселено. Присвяткващата лазерна цветомузика още повече го затрудняваше. Кити. Какво, по дяволите, търси Кити тук? Преди години и Кити беше дете чудо в тениса и тренираше със Сузи. Така се бяха запознали двете. Възможно бе старите приятелки да са възобновили контактите си, но това ни най-малко не отговаряше на въпроса какво търси в този клуб Кити сама, без брат му, и то точно в тази нощ.

Да не би пък и Брад да е някъде тук?

Забърза се. Мъчеше се да не се блъска в никого, но това, разбира се, се оказа невъзможно. Почнаха да го стрелкат с мръсни погледи и да му подвикват: „Ей!“ или „Къде е пожарът?“. Майрън обаче не им обръщаше внимание. Устремен напред, започваше да се поддава на чувството, че е попаднал в един от ония сънища, в които тичаш, без да стигаш доникъде, краката ти внезапно натежават или газиш дълбок сняг.

— Ау! Размаза ми пръстите бе, глупак! — изпищя някакво момиче.

— Извинявай — каза Майрън и се опита да продължи.

Някаква яка ръка обаче го хвана за рамото и го извъртя. Друг го натисна силно отзад и насмалко не го събори. Майрън успя да си възвърне равновесието и се озова в нещо като открит кастинг за сървайвър шоуто „Джърси Шор“ по Ем Ти Ви: смесица от мус за коса, различни степени на изкуствен загар, скубани вежди, епилирани гръдни кошове и позьорски мускули. И всички го гледаха с мутренски физиономии — нещо съвсем неуместно върху лицата на хора, чиято основна цел в живота е да се кипрят и пудрят. От удар в лицето щеше да ги заболи, но още повече щеше да ги заболи, ако някой им развалеше прическата.

Бяха четирима, а може би петима или шестима — поначало се сливаха в някаква хлъзгава гнусна маса, доминирана от одеколон „Акс“ — и ги вълнуваше перспективата да докажат мъжествеността си в защита на нечии девичи пръсти на краката.

Майрън се постара да се измъкне с дипломатичност.

— Извинявайте, момчета, но случаят е спешен.

При което единият от лигавата маса се изрепчи:

— Полека де. Къде е пожарът? Виждаш ли някъде пожар, Вини?

Вини:

— Да бе, къде ли ще да е пожарът? Щото и аз не го виждам. Ти да виждаш нещо, Слап?

Майрън обаче изпревари отговора на Слап.

— Ясно. Схванах. Пожар няма. Повтарям ви: наистина съжалявам, но много бързам.

Слап обаче не можеше да пропусне току-така реда си.

— Мда. И аз не виждам никакъв пожар.

Времето течеше. Майрън се опита да тръгне — по дяволите, Кити вече изобщо не се виждаше — но младежите стегнаха редицата си. Първият простак, все още с длан върху рамото на Майрън, се опита да го стегне в менгеме.