Харлан Коубън - Под напрежение

Тъкмо затова ръката на Майрън се прокрадваше към джоба с блекбърито. Изстена нарочно със затворени очи, за да има повод да се отърколи леко, та ръката му да стигне по-близо до джоба…

— Това ли търсиш?

Въпросът идваше от Кайл Цепката. Майрън примига и отвори очи. Намираше се в помещение с тъмночервен гетинаксов под. И стените бяха в същия цвят. Мебелировката се състоеше от една-единствена маса с нещо като кутия с книжни салфетки отгоре. Извърна поглед към Кайл. А оня се хилеше насреща му.

И държеше в ръка блекбърито на Майрън.

— Мерси — каза Майрън. — Тъкмо него търсех. Хвърли ми го, ако обичаш.

— Няма да стане.

В стаята имаше и трима други охранители, и тримата с обръснати глави, огромни от прекомерна употреба на стероиди и часове във фитнеса. Майрън забеляза сред тях един с вид на леко уплашен и изчисли, че той беше преносвачът му, така да се каже. А уплашеният предложи:

— Ще отида да видя всичко ли е наред там, в залата.

— Хубаво, Брайън — съгласи се Кайл.

— А пък и оная, бившата боркиня, приятелката му, знае, че е тук.

— Ти нея не я мисли — каза Кайл.

— Не си прав, Кайл — вметна Майрън.

— Моля?

Майрън направи опит да седне.

— Ти не гледаш много телевизия, нали, Кайл? Но поне си гледал по разни шоута как засичат с триангулация къде се намира даден клетъчен телефон и откриват собственика му. Точно това става и сега. Нямам представа колко време ще им отнеме, но…

Вперил в блекбърито поглед на самодоволство на трета степен, Кайл натисна бутона за изключване на устройството.

— Та какво искаше да кажеш?…

Майрън нищо не отговори. Едрият, уплашеният, излезе.

— Първо — рече Кайл и подхвърли на Майрън портфейла му, — изведете, ако обичате, господин Болитар от заведението. А вас ви молим повече никога да не стъпвате тук.

— Дори ако обещая да не обличам риза?

— Тези двама от хората ми ще ви съпроводят до задния изход.

Това вече беше неочаквано: пускаха го да си върви. Майрън реши да поизчака все пак, да се убеди, че наистина толкова леко ще му се размине. Понеже беше, меко казано, скептичен. Двамата му помогнаха да се изправи.

— А блекбърито?

— Ще го получите при напускане на заведението — обеща Кайл.

Единият от юнаците го хвана за дясната ръка, другият — за лявата. И го поведоха по коридора. Кайл затвори вратата след себе си и ги последва. И чак след като и четиримата се озоваха извън стаята, Кайл рече:

— Хайде, стига му толкова. Върнете го.

Майрън се смръщи. Кайл отвори същата врата. Двамата стиснаха по-яко Майрън и взеха да го влачат назад към стаята. Щом Майрън направи опит да се съпротивлява, Кайл му показа електрошоковата палка.

— Искаш ли пак два милиона волта?

Майрън нямаше подобно желание. Затова влезе в тъмночервената стая.

— Е, и за какво беше целият този цирк?

— Само за фасон — отвърна Кайл. — Застани в далечния ъгъл, ако обичаш. — А когато Майрън не изпълни моментално заповедта му, показа заплашително палката.

Майрън запристъпва полека заднишком, без да се извръща с гръб към Кайл. До вратата имаше малка маса. Кайл и другите двама охранители издърпаха от кутията, в която трябваше да има салфетки, хирургически ръкавици и напъхаха в тях ръцете си пред очите на Майрън.

— Позволете ми да отбележа за протокола — каза Майрън, — че се възбуждам при вида на хирургически ръкавици. Ще трябва ли и да се надупя?

— Самозащитен механизъм — отбеляза Кайл и остави ръкавицата да шляпне върху китката му с малко прекален ентусиазъм.

— Какво?

— Използваш хумора като самозащитен механизъм. Колкото по те е страх, толкова повече плямпаш.

„Охранител психотерапевт“ мина през ума на Майрън, доказвайки донякъде правотата на думите на онзи.

— Налага се да ти разясня положението с думи прости, та и ти да схванеш за какво става дума — изрече напевно Кайл. — Намираме се в така наречената „стая за бой“. Което обяснява защо е тъмночервена. За да не личи кръвта, както след малко сам ще се убедиш.

Кайл млъкна и се усмихна. Майрън не помръдна.

— Преди малко заснехме как сам, по своя воля, излизаш от стаята. И, както се досещаш, камерата вече е изключена. Така че официално ти си излязъл по свое желание, сравнително читав. Освен това разполагаме със свидетели, които ще потвърдят, че си им налетял, че ние сме реагирали съразмерно на опасността, която си представлявал, и че ти си започнал конфликта. Сред отдавнашните ни клиенти и служители има такива, които ще подпишат всичко, което им поднесем. Никой няма да подкрепи твоите думи. Въпроси има ли?