Харлан Коубън - Под напрежение

— Само един — каза Майрън. — Наистина ли използваш сложни думи като „съразмерно“?

Кайл не се отказа от усмивката си.

— Самозащитен механизъм — повтори.

Тримата се раздалечиха със свити юмруци и готови за действие мускули. Майрън се оттегли още малко към ъгъла.

— И какво по-точно възнамеряваш да правиш, Кайл? — попита.

— Нищо особено, Майрън. Ще те поотупаме само. Колко — зависи единствено от степента на съпротивата ти. В най-добрия случай ще влезеш в болница. Известно време ще пикаеш кръв. Е, може и някой и друг кокал да ти строшим. Но ще останеш жив и евентуално може и да се оправиш. Но ако се съпротивляваш, ще те парализирам с електрошоковата палка. Което ще е крайно болезнено. А боят ще трае по-дълго и ще е по-жесток. Стана ли ти ясно?

Започнаха да се приближават. Ръцете им се стегнаха. Единият разкърши врат. Кайл Цепката дори си свали сакото.

— Да не се изцапа — поясни. — Не ща петна от кръв, нали разбираш?

Майрън посочи по-надолу.

— А гащите?

Кайл бе вече гол до кръста. И разигра гръдните си мускули.

— Тях не ги мисли.

— Ама как да не ги мисля? — възрази Майрън.

И докато ония се приближаваха, той се ухили и скръсти ръце пред гърдите си. Жестът му ги накара да спрат за миг. След което Майрън попита:

— Споменах ли ти впрочем за джипиес системата в блекбърито ми? И за сателитния радиопредавател? И че всичко това се включва с натискането само на един бутон?

— Блекбърито ти е изключено — отвърна Кайл.

Майрън завъртя глава и избръмча с устни така, сякаш онзи е дал погрешен отговор в някоя телевизионна викторина. А от металното високоговорителче на блекбърито се разнесе гласът на Уин:

— Боя се, че сбърка, Кайл.

Тримата замръзнаха.

— Позволи ми сега аз да ти разясня положението с думи прости — опита се Майрън да изимитира напевната интонация на Кайл, — та и ти да схванеш за какво става дума. С кой бутон се включват всички тези модерни екстри? Позна: с бутона за изключване. Казано на разбираем език, всичко изречено от теб дотук го има на запис. А и джипиесът е включен. След колко време да те очаквам, Уин?

— В момента влизам в клуба. Включил съм и на конферентен режим. Така че и Есперанца слуша в момента с изключен микрофон. Есперанца?

Чу се как тя включва микрофона си. И през говорителчето на блекбърито долетя музиката от клуба.

— Намирам се до страничната врата, накъдето бяха повлекли Майрън. И знаеш ли какво стана между другото? Съвсем случайно налетях на един стар приятел — полицай на име Роланд Димонти. Роли, я кажи „здрасти“ на приятеля ми Кайл, ако обичаш.

Чу се мъжки глас:

— Имаш трийсет секунди да изкараш грозната непокътната муцуна на Болитар, лайнян гъз.

Дори двайсет се оказаха предостатъчни.

— Възможно е да съм се припознал — призна си Майрън.

Двамата с Уин се бяха прибрали в Дакота Билдинг чак към два след полунощ. И сега седяха в една от онези стаи, които заможните хора наричат „работен кабинет“, пълна с дървени мебели от епохата на Луи Не-знам-кой-си, мраморни бюстове, огромен античен глобус и етажерки с подвързани в кожа първи издания. Майрън седеше на стол в цвят бордо със златни кабари по облегалките за ръцете. Докато утихне данданията в клуба, Кити се беше изпарила, сякаш изобщо не се бе вясвала. Лекс и Бъз също се бяха омели.

Уин дръпна настрана етажерка с подвързани в кожа първи издания, зад която се появи хладилник. Извади бутилка с шоколадово мляко „Юху“ и я подхвърли на Майрън. Майрън я хвана, прочете упътването „Разклати преди употреба“ и го изпълни. А Уин отпуши една гарафа и си наля ужасно скъп коняк с невероятното име „Последна капка“.

— Може и да съм се заблудил — рече Майрън.

Уин повдигна разлатата конячена чаша и я огледа на фона на лампата.

— Да не забравяме, че оттогава минаха цели шестнайсет години, нали? Цветът на косата й е друг. Самото помещение беше тъмно, а аз я мярнах само за секунда. Така че изобщо не изключвам вероятността да не беше тя.

— „Да не е била тя“ — поправи го Уин. — Бъркаш наклонението.

Типичен Уин.

— Но е била Кити — заключи Уин.

— Ти пък откъде знаеш?

— Теб те знам. Подобни грешки не са в стила ти. Друг вид — да. Но точно такива — никога.

И Уин отпи от коняка си. Майрън се нагълта с „Юху“. Леден нектар с шоколадова сладост. Няма и три години, откакто Майрън почти бе на път да се откаже от любимата си напитка в полза на разните маркови кафета, които ти разяждат стомашната лигавица. Но като се прибра у дома след всичкия преживян в чужбина стрес, пак се върна към „Юху“, по-скоро като утешение, а не заради самия му вкус. И сега пак бе влюбен в еликсира.