Харлан Коубън - Под напрежение

— Та къде смяташ, че може да е Лекс? — попита Майрън.

— Вероятно в някоя от ВИП стаите.

— А как се влиза там?

— Като разкопчая още едно копче — отвърна Есперанца. — Не. Най-сериозно ти казвам: дай ми една минута за самостоятелен подход. Ти в това време огледай тоалетната. Обзалагам се на двайсет долара, че няма да можеш да се изпикаеш в писоара.

— Моля?

— Абе хващай се на бас и изчезвай — рече тя и го насочи надясно.

Майрън сви рамене и се отправи към тоалетната. Всичко вътре беше черно, тъмно и мраморно. Приближи се до писоара и веднага проумя думите на Есперанца. Писоарите бяха монтирани на огромна стена от огледално стъкло, каквото ползват и в полицейските стаи за разпит. С други думи, пред очите му се простираше целият дансинг. Гъвкаво виещите се жени бяха само на два-три метра от него и понякога се оглеждаха в стъклото, без да съзнават (или може би напълно съзнавайки), че гледат право в някой мъж, който се мъчи да се облекчи.

Излезе. Есперанца го очакваше с протегната длан. Майрън й шарна двайсет долара.

— Значи още си със стеснителен пикочен мехур.

— И в женската тоалетна ли е същото?

— По-добре не питай.

— И какво правим сега?

Есперанца посочи с брадичка мъжа със сресана плътно назад коса, който ги приближаваше мазно. Майрън ни най-малко не се съмняваше, че в заявлението му за постъпване на работа пише: „Фамилно име: Траш. Собствено име: Евро“. И погледна дали онзи не оставя лигава диря след себе си.

Евро се изхили с гризачески зъбки.

— Пока, ми амор.

— Антон — поздрави го тя и му позволи да целуне ръката й с леко излишен ентусиазъм.

Майрън се притесни да не би онзи да я заръфа до кокал.

— Така си и остана зашеметяваща красавица, Пока.

Акцентът му беше странен, полуунгарски, полуарабски, сякаш го беше измислил специално за някой комедиен скеч. Беше небръснат и наболата му брада лъщеше неприятно по лицето му. Макар в клуба да беше тъмно като в пещера, носеше и черни очила.

— Запознай се с Антон — рече Есперанца. — Според него Лекс бил в залата за питейно обслужване.

— О — каза Майрън, който си нямаше представа какво означава „питейно обслужване“.

— Елате — подкани ги Антон.

Прекосиха през море от човешки тела. Есперанца вървеше отпред, а Майрън се кефеше от факта, че нямаше врат, който да не се извърне подире й. Докато си проправяха път през тълпата, няколко чифта женски очи задържаха погледа на Майрън, макар и не така, както се случваше преди година, две или пет. Най-малко от това имаше нужда: да му се напомня, че годинките се трупат. А може и на друго да се дължеше. Нищо чудно жените просто да усещаха, че Майрън вече е сгоден, че благодарение на прекрасната Териса Колинс се е оттеглил от пазара за годеници и не става вече за плакнене на очите.

Аха, това ще да е, рече си Майрън.

Антон извади ключ за врата, която водеше в друга стая и — поне видимо — в друга епоха. Докато самият клуб бе в техно стил, с остри ръбове и гладки повърхности, ВИП залата бе обзаведена като някогашен американски публичен дом. Плюшени дивани в цвят бордо, кристални полилеи, кожени корнизи и свещи по стените. И тази зала беше оборудвана с еднопосочна огледална стена, та ВИП персоните да оглеждат танцуващите момичета и евентуално да си изберат кои да поканят при себе си. Няколко „манекенки“ като от порнофилми, добре подплатени със силикон, по старовремски корсети и с вид на весели вдовици разнасяха табли с бутилки шампанско, откъдето, заключи Майрън, произтичаше и понятието „питейно обслужване“.

— Гледаш ли колко бутилки се разнасят? — попита Есперанца.

— Мда. Най-внимателно.

Есперанца кимна и се усмихна на една особено надарена прислужница по черен корсет.

— Хм, не бих възразила и аз срещу малко питейно обслужване, нали ме разбираш?

Майрън се позамисли.

— Май не съвсем. Но и двете сте жени, нали? Така че нещо ми се губи във връзка с обслужването.

— Боже мой, голям буквалист си.

— Ти какво искаше да кажеш, като ме попита дали гледам колко бутилки се разнасят?

— Исках да ти обърна внимание върху марката на шампанското — „Кристал“ — отвърна Есперанца.

— Е, и?

— Колко бутилки виждаш в момента?

Майрън се огледа.

— Девет, да кажем. Евентуално десет.

— И всяка една струва осем бона, плюс бакшиша.

Майрън притисна с длан сърцето си да не подскача. И забеляза излегналия се на един диван Лекс Райдър, заобиколен от разноцветен асортимент красавици. Всички други мъже в залата бяха очебийно с вид на застаряващи музиканти и роудита 4 4 Roadie (англ.) — човек, който се занимава с инструментите и апаратурата на група музиканти. — Б.пр. — дълги къдрави коси, кърпи около вратовете или челата, лицево окосмяване, жилести ръце, провиснали коремчета. Майрън си проправи път към тях.