Харлан Коубън: Под напрежение

Охранителят ги оглеждаше така, сякаш преценява добитък. Момичетата се мъчеха да го заслепят с усмивки. Майрън имаше чувството, че онзи ще ги накара да зяпнат, че да им огледа и зъбите.

— Вие трите ставате — рече Цепката, — но приятелката ви е малко дебелшка.

Дебелшката приятелка, чиито мерки надали превишаваха 36-и размер, ревна. Трите й свръхкльощави дружки оформиха кръг и обсъдиха възможността да влязат и без нея. Дебелшкото момиче се отдалечи, ридаейки. Приятелките й свиха рамене и влязоха. Тримата охранители се ухилиха самодоволно.

— Класика в жанра — каза Майрън.

Самодоволните усмивки се извърнаха към него. Цепката го изгледа право в очите, да го предизвика. Майрън не отклони погледа си. Цепката го огледа от глава до пети и явно не одобри външността му.

— Хубави дрешки — рече. — Да не си тръгнал за съда да обжалваш глоба за неправилно паркиране?

Двете му приятелчета, по тишъртки на „Ед Харди“, които стягаха бицепсите им като в турникет, се захилиха одобрително.

— Ясно — посочи Майрън цепката на оня. — Трябвало е да дойда без риза.

Вардиянинът отляво на Цепката сви устата си на „О“ да покаже колко е изненадан.

А Цепката извърна палец с жест на бейзболен съдия.

— Най-отзад на опашката, брато. Или още по-добре — изчезвай.

— Имам среща с Лекс Райдър.

— Кой казва, че изобщо е тука?

— Аз ти казвам.

— А ти кой си?

— Майрън Болитар.

Тишина. Единият примига. Майрън за една бройка да се провикне тържествуващо „Та-дааа“, но се въздържа.

— Аз съм агентът му.

— Няма те в списъка — каза Цепката.

— А и ние не те познаваме — добави Изненаданото О.

— Така че — размаха пет тлъсти пръста третият охранител — бай-бааай.

— Ама че ирония — рече Майрън.

— Какво?

— Ама вие наистина ли не долавяте иронията? — учуди се Майрън. — Охранявате дверите на място, в което самите вас никой не би пуснал. Но вместо да го проумеете и да бъдете по-човечни, държите се като още по-големи комплексарски задници.

Нови примигвания. Тримата пристъпиха към него — гигантска стена от пекторални мускули. Майрън усети как кръвта му взе да пулсира мощно. Пръстите му се свиха в юмруци. Отпусна ги и си наложи да диша равномерно. Онези дойдоха още по-близо. Майрън не отстъпи назад. Цепката, очевидно водачът им, се наклони към него.

— Я вземи да си ходиш, брато.

— Защо? Да не би да съм възпълен? Най-сериозно ви питам: много голям ли ми изглежда задникът в тия джинси? Вие поне от тия работи разбирате.

При това предизвикателство дългата опашка от чакащи притихна. Охранителите се спогледаха набързо. Майрън се ядоса на себе си. Започваше сам да си пречи. Дошъл бе да прибере Лекс, а не да се сбие с трима пощурели стероидни типове.

Цепката се изхили.

— Опааа, като гледам, май сме попаднали на смешник.

— Да — потвърди Изненаданото О. — На истински комик. Ха-ха.

— Да бе — рече партньорът му. — Голям смешко си, нали, брато?

— С риск да ви прозвучи нескромно — каза Майрън, — освен това съм и надарен вокалист. Обикновено първо пея „Сълзите на клоуна“, после един динамичен вариант на „Лейди“ — по-близо до стила на Кени Роджърс, отколкото на Лайънъл Ричи. Не остава непросълзен човек в публиката.

Цепката, усещащ близостта на двамата си колеги, се приближи към ухото му.

— Надявам се, ясно ти е, че ще трябва да ти сритаме задника.

— А на теб, надявам се, ти е ясно, че от стероидите ти се свиват топките.

В този момент иззад гърба му се обади Есперанца:

— Той е с мен, Кайл.

Майрън се извърна, видя Есперанца и успя да сдържи възклицанието си, макар никак да не бе лесно. С Есперанца се познаваха вече от две десетилетия, работили бяха рамо до рамо, а когато виждаш една жена всекидневно и се сдружавате, склонен си да забравиш каква тотална красавица имаш до себе си. Когато се запознаха, Есперанца беше съвсем леко облечена звезда на професионалната борба, известна с прозвището Малката Покахонтас. Гъвкава хубавица и толкова страстна на вид, че зъбите ти да се стопят, тя заряза кариерата си на „лице“ на ФДБ („Фамозните дами на борбата“) и стана негова лична помощничка, а същевременно се записа вечерно да следва право. Постепенно се изкачи по йерархията и сега му беше съдружник в „МБ Пред“.

Лицето на Кайл Цепката се разтопи в усмивка.

— Пока? Ама това ти ли си бе, маце? Толкова си хубава, че ще те оближа като фунийка сладолед.

— Сполучлив комплимент, Кайл — кимна Майрън.

Есперанца поднесе на оня бузата си за целувка.