Харлан Коубън - Под напрежение

— Радвам се да те видя.

— Отдавна не бях те мяркал, Пока.

Смуглата красота на Есперанца предизвикваше видения на окъпани в лунна светлина небеса, нощни разходки по плажа, полюляващи се на бриза маслинени дръвчета. От ушите й висяха огромни кръгли обици. Дългата й черна коса бе, както винаги, идеално разрошена. Фината й бяла блузка бе скроена от някое великодушно божество; дори да беше разкопчана с едно копче в повече, отколкото допускаше благоприличието, перфектно изпълняваше ролята си.

Тримата юначаги отстъпиха назад. Единият откачи кадифения шнур. Есперанца го възнагради с ослепителна усмивка. Докато Майрън вървеше подире й, Кайл Цепката застана така, че да се сблъскат. Майрън обаче се стегна, та Кайл пострада повече от двамата. „Мъже“, промърмори Есперанца.

— Още не сме приключили, брато — прошепна Кайл Цепката на Майрън.

— Каня те на обяд — отвърна Майрън. — Пък после може да отидем и на кино. На някое дневно представление на „Южен Пасифик“.

На влизане Есперанца стрелна с поглед Майрън и завъртя глава.

— Какво има?

— Казах ти да се изтупаш така, че да създадеш необходимото впечатление. А ти имаш вид на баща на петокласник, тръгнал на родителска среща.

— Дори с мокасините „Ферагамо“? — посочи нозете си Майрън.

— И за какво ти беше да се счепкваш с ония там неандерталци?

— Казаха на едно момиче, че е дебелшко.

— И ти се хвърли да я спасяваш?

— Е, не точно. Но той й го рече в очите: „Приятелките ти може да влязат, но ти си малко дебелшка“. Що за изказване, питам!

Главната зала на клуба беше тъмна, с неонови акценти. В едната й част имаше широкоекранни телевизори, понеже несъмнено телевизия си решил да гледаш, щом си дошъл в нощен клуб, заключи Майрън. Озвучаването, с габарити и мощност като за концерт на „Дъ Ху“ на стадион, буквално поразяваше сетивата. Дисководещият забиваше „хаус музика“ — практика, при която „талантливият“ диджей взема някоя иначе що-годе прилична песен, след което я съсипва окончателно, като й добавя нещо като синтезиран бас или електронен бийт. Имаше и лазерно шоу — от ония, на които, според Майрън, модата им беше минала още след турнето на „Блу Ойстър Кълт“ през 1979 г. В същото време орляк кльощави младежи охкаха и ахкаха върху дансинга на фона на специалния ефект, състоящ се от изригваща от пода на въпросния дансинг пара — нещо, което можеше да се види най-спокойно и на улицата до всеки авариен камион на топлофикацията.

Майрън се опита — безуспешно — да се надвиква с музиката. Есперанца го отведе в един тих ъгъл с не какво да е, а терминали за връзка с интернет. Всичките до един бяха заети. При което Майрън пак завъртя учудено глава. Значи на нощен клуб се ходи и когато искаш да сърфираш из нета, а? Извърна се към дансинга. В задимената атмосфера жените му изглеждаха предимно привлекателни, макар и млади, и облечени така, сякаш се правеха на пълнолетни, без да са такива. Повечето държаха мобифон в ръка и чукаха текстове с кльощавите си пръсти; танцуваха отпуснато, на границата на безсъзнанието.

Есперанца се подсмихваше за нещо.

— Какво? — попита Майрън.

А тя му посочи десния край на дансинга.

— Глей какво дупе върти оная кифла в червено.

Майрън огледа алените танцуващи кълки и си спомни една песен на Алехандро Есковедо: „По гот ми е да я гледам как се отдалечава“. Отдавна не беше чувал Есперанца да използва подобни изрази.

— Хубава е — съгласи се Майрън.

— Хубава?

— Страхотна?

Есперанца кимна, без да спре да се смее.

— Знаеш ли на какви чудеса е способно дупе като нейното?

Като огледа първо доста еротичната танцьорка, а след това и Есперанца, Майрън се принуди да прогони моментално възникналия в съзнанието му образ. Има места, на които мозъкът ти не бива да се озовава, особено ако се мъчиш да се съсредоточиш върху други неща.

— Бас държа, че на мъжа ти много би му харесало.

— Като съм омъжена, да не съм умряла? И аз имам очи.

Майрън впери поглед в лицето й, в появилата се там възбуда, и имаше странното усещане, че Есперанца се е озовала в свои води. Още с раждането на сина й Хектор преди две години бе превключила мигновено на майчински режим. И бюрото й за нула време се беше запълнило с потпури от изтъркани класически образи: Хектор с Великденското зайче, Хектор с Дядо Коледа, Хектор с разни герои на Дисни и на люлки и въртележки в Хърши Парк. Най-хубавите й работни тоалети често носеха петна от бебешко повърнато, а вместо да ги крие, тя обясняваше гордо на всички как точно са се озовали там. Стана приятелка с разни майчета, от които дотогава й се беше повдигало, и неспирно си бъбреше с тях за летни колички „Макларън“, забавачки „Монтесори“, редовно акане и на каква възраст съответната им рожба е пролазила/проходила/проговорила. И с извинение за сексисткото изказване, както при много други майки преди нея, целият й свят се бе свил до една дребна маса бебешка плът.