Харлан Коубън - Под напрежение

— Здрасти, Лекс.

Лекс килна глава на една страна и се провикна без особен ентусиазъм:

— Майрън!

Опита се безуспешно да стане, та се наложи Майрън да му подаде ръка. Лекс се възползва от помощта, успя да се изправи на крака и да прегърне Майрън с оня лигав ентусиазъм, присъщ на мъжете след много пиене.

— Много се радвам да те видя, пич.

„Хорс Пауър“ („Конска Сила“) се бе зародила като скромен дует в състав Лекс и Гейбриъл в родния им австралийски град Мелбърн. Названието произхождаше от фамилното име на Лекс — Райдър (като в Horse Ryder — ездач на кон) и фамилното име на Гейбриъл — Уайър (като в Power Wire — силова жица), но от самото начало всичко се въртеше единствено около Гейбриъл. А Гейбриъл Уайър имаше чудесен глас, да не говорим, че беше и безобразно красив, с почти свръхестествена харизма, но най-важното бе, че притежаваше онова неуловимо, нематериално качество — „усещаш го, щом го видиш“ — което превръща великата личност в легенда.

Сигурно на Лекс — а и на всеки друг — не му е било никак лесно да живее в подобна сянка, мина му през ум на Майрън. Вярно, Лекс също се бе прочул и забогатял, а и строго погледнато, всичките им песни се водеха на името „Уайър-Райдър“, но в качеството на финансист на Лекс, Майрън знаеше, че Лекс получава само 25 на сто, а Гейбриъл — 75 на сто от приходите. И мацките му падаха в нозете, и мъже търсеха приятелството му, докато в същото време Лекс бе редовният прицел на подигравки в късните забавни шоута, неминуем обект на всички вицове за неизменно втория, абсолютно незначителен партньор.

Дуетът „Хорс Пауър“ продължаваше да е на върха на славата си — може би по-високо от всякога — независимо че Гейбриъл Уайър бе преминал в пълна нелегалност преди цели петнайсет години след един завършил трагично скандал. Оттогава не бе имало и следа от Гейбриъл Уайър — никакви турнета, никакви интервюта, никакви изявления пред печата, никакви публични появи — ако не се смятат няколко снимки, направени от папараците, и купища слухове. Тайнственост, която подхранваше още повече хорското любопитство към Уайър.

— Май е време да се прибираш, Лекс.

— Чакай бе, Майрън — запъна се Лекс, заваляйки думите. Дано да е само от пиенето, рече си Майрън. — Тъкмо почна да става весело. Нали, народе?

Чуха се няколко израза на съгласие. Майрън се огледа. Със сигурност бе срещал поне двама-трима от тях някога, но за един бе съвсем сигурен — Бъз, отколешния бодигард и личен асистент на Лекс. Бъз улови погледа на Майрън и сви рамене, един вид „Нищо не можеш да направиш“.

А Лекс обви с ръка рамото на Майрън и се обеси на врата му като ремък на фотоапарат.

— Сядай бе, приятел. Пийни едно, отпусни се, почини си.

— Сузи се притеснява за теб.

— Сериозно? — изви вежда Лекс. — Затова ли е пратила старото си момче за всичко? Да ме прибере?

— Строго погледнато, аз съм и твое момче за всичко, Лекс.

— О, да — моят агент. Най-продажният занаят на света.

Лекс беше по черен панталон и черно кожено елече, сякаш току-що напазарувани от „Дом на рокерското облекло“. Косата му бе вече посивяла и бе ниско остригана. Той се тръшна на дивана.

— Сядай де, Майрън.

— Я ела да се поразходим, Лекс.

— Нали си и мое момче за всичко? Сядай, щом ти казвам.

В това отношение беше прав. Майрън си избра местенце и се настани дълбоко и бавно сред възглавниците. Лекс завъртя някакво копче вдясно от него и музиката поутихна. Някой подаде на Майрън чаша шампанско, като, без да иска, разля малко. Повечето дами с тесни корсети — а ако трябва да сме честни, подобни тоалети винаги, през всяка епоха са били ефективни — се бяха изпокрили безшумно, все едно бяха потънали в стените. Само Есперанца си разменяше приказки с онази, която си беше набелязала на влизане. Останалите мъже в залата наблюдаваха флирта между двете с учудените погледи на диваци, видели за пръв път огън.

Бъз опъваше някаква цигара с… да го наречем особен… вкус. По някое време я подаде на Майрън. Майрън завъртя глава и се извърна към Лекс, който се беше пльоснал така, сякаш му бяха дали нещо за отпускане на мускулите.

— Сузи показа ли ти постинга? — попита Лекс.

— Да.

— И на какво мнение си, Майрън?

— Някакъв случаен лунатик си прави психологически експерименти.

— Наистина ли така смяташ? — Лекс яко отпи от шампанското.

— Да — отвърна Майрън. — Но, така или иначе, не забравяй, че вече сме в двайсет и първи век.

— В смисъл?

— В смисъл, че всичко е много просто. Щом имаш някакви съмнения, правиш ДНК тест и окончателно се убеждаваш кой е бащата.