Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън ги помнеше: двама мъже модели, Роб и Фаб, които изпълняваха на плейбек чужда музика, което не им пречеше да имат поредица от хитове, та дори и да спечелят наградата „Грами“ за най-добри нови изпълнители.

— Помниш ли как светът изведнъж ги намрази, когато се разчу истината?

— Масово ги охулиха — кимна Майрън.

— Точно така. Дори плочите им гориха публично. А защо? Нима музиката не си оставаше същата?

— Оставаше си.

— Знаеш ли защо всъщност феновете така се нахвърлиха върху ония двамата? — наклони се заговорнически Лекс към него.

А Майрън завъртя глава колкото да не му позволи да млъкне.

— Защото ония красавци им изтъкнаха истината: ние сме некадърници. И музиката на „Мили Ванили“ беше бездарна, но пък им донесе „Грами“! Хората ги слушаха единствено заради това, че Роб и Фаб бяха красавци и нашумели. Така че скандалът не само срина фасадата, ами вдигна и огледало пред лицето на всеки фен, да се види що за глупак е бил. Много неща сме склонни да прощаваме. Но не и когато някой ни разкрие колко тъпи сме всъщност. И това е факт, колкото и неприятно да ни е да го признаем. Гейбриъл Уайър може и да имаше дълбокомислен вид на умник, но изобщо не беше такъв. Хората смятаха, че не дава интервюта, понеже се смята за много важен — а той ги избягваше единствено поради това, че беше смотан. През цялото това време усещах, че ми се подиграват. И донякъде ме болеше — все пак и аз съм човек — но най-вече разбирах, че друг начин няма. След като бях създал Гейбриъл Уайър, да го унищожа означаваше да сложа край и на себе си.

Майрън изчака да смели информацията.

— Това значи си имал предвид преди малко, когато се питаше дали Сузи се е влюбила в теб или в музиката ти. И че си бил в ролята на Сирано.

— Да.

— Едно обаче не разбирам. Като казваш, че Гейбриъл Уайър е мъртъв…

— Казвам го в най-буквалния смисъл. Беше убит. Предполагам, че Крисп го уби.

— Кое го е наложило?

— Не знам, но подозирам. Убийството на Алиста Сноу от Гейбриъл сигурно е разкрило нова възможност пред Хърман Ейк. Успеят ли да го измъкнат от създалата се ситуация, Уайър не само ще им върне купищата дългове, които е натрупал от комар, но и ще им е задължен за цял живот.

— Добре, добре, това и на мен ми е ясно.

— Така че те го спасиха от пожара. Заплашваха свидетели. Подкупиха бащата на Алиста Сноу. Не знам как точно се развиха нещата. Но имам чувството, че Уайър нещо откачи. Взе да става непредсказуем. Или пък те са решили, че повече нямат нужда от него. Така или иначе, музиката си беше изцяло моя. Нищо чудно да са стигнали до такъв замисъл и да са решили, че им е по-изгодно Уайър да е мъртъв.

— Прекалено рисковано ми се струва — заразсъждава на глас Майрън. — Да не говорим и какви пари падаха при всяка ваша рядка поява на сцената.

— Но и турнетата носеха голям риск. Гейбриъл настояваше да зачестим с изявите си, но с течение на времето да се пее на плейбек ставаше все по-трудно, особено след скандалите като онзи с „Мили Ванили“. Просто не си струваше.

— Добре де. Но и това не отговаря на въпроса ми: защо им е трябвало да убиват Уайър? И кога, между другото?

— Няколко седмици след убийството на Алиста Сноу — каза Лекс. — Той първо замина за чужбина. Това поне е истина. Ако не успееха да го оневинят, сигурно щеше да си остане извън страната като втори Роман Полански, да речем. Но когато следствието срещу него рухна, той се завърна. Свидетелите замлъкнаха един по един. Записът от охранителната камера изчезна. Последната стъпка, която Гейбриъл трябваше да направи, бе да се срещне с Карл Сноу и да му пробута пълна торба с пари. Постепенно и медиите, и ченгетата изгубиха интерес.

— И след всичко това Крисп взе че опука Гейбриъл Уайър?

Лекс сви рамене. И на него не му изглеждаше логично.

— И ти съобщи всичко това на Сузи по телефона?

— Не, не всичко. Макар да ми се искаше. След като Кити се появи наново в живота ни, давах си сметка, че неминуемо всичко ще излезе наяве. И че ще е най-разумно да го чуе първо от мен. От години се канех да й кажа, не забравяй, а сега когато и бебе чакахме… Изпитвах нуждата да се отърся от всички лъжи, от всички тайни. Нали разбираш какво искам да кажа?

— Разбирам. Но това ще рече, че като си видял оня постинг, „Не негово“, ти си знаел, че не е верен.

— Е, да.

— Защо побягна тогава?

— Още в „Три Даунинг“ ти казах: имах нужда от време. Понеже самата Сузи не ми беше казала, че има такъв постинг. Защо, след като вече го е видяла? Моментално усетих, че нещо не е наред. И че трябва да помисля. А тя като е дошла при теб, не е искала просто да откриеш къде съм. За нея е било важно да разбере кой е направил постинга във „Фейсбук“. Ти как си обясняваш действията й?