Харлан Коубън - Под напрежение

През пращенето на радиостанцията на охранителя се чу глас:

— Били?

Гласът беше на Крисп.

Уин се засмя. Това означаваше, че Крисп е някъде наблизо. И че до последната схватка остават само броени минути. Още в затвора Франк Ейк му беше предсказал, че нещата ще стигнат дотам. И Уин на шега му беше обещал да я запише на видео, но явно щеше да се наложи Франк да се задоволи със словесно описание.

Уин поднесе радиостанцията към бодигарда. Онзи взе да стене. Уин разбра. Извади пистолета си и го опря в челото му. Преиграваше всъщност. Онзи бе направил опит да е корав. Но не бе изтраял дълго.

— Предполагам, че с Крисп си имате тайна дума, с която да му съобщиш, че имаш нужда от помощ — рече Уин. — Да я използваш, е все едно да ме молиш да дръпна спусъка. Ясно ли е?

Охранителят кимна, готов да сътрудничи. Уин допря радиото до ухото му и натисна бутона за говор.

— Били слуша — каза охранителят.

— Как е положението?

— Всичко е спокойно.

— Приключи ли с проблема преди малко?

— Да. Нали ти казах? Бяха близнаците. Избягаха, като ме видяха да излизам.

— Имам потвърждение и от друг източник, че са си заминали с колата — каза Крисп. — Какво прави гостът ни?

— Още е горе. Работи върху новата си песен.

— Чудесно — рече Крисп. — След малко ще съм в къщата. Били?

— Слушам.

— Не е нужно да му съобщаваш, че ще дойда.

Разговорът приключи. Крисп идваше. Време беше Уин да се подготви.

— Кити? — зачуди се Майрън.

Лекс Райдър кимна.

— Тя откъде знае, че Уайър е мъртъв?

— Била е свидетел.

— Свидетел на убийството на Уайър?

Лекс Райдър кимна.

— Едва преди няколко дни научих. Обажда ми се по телефона и се опитва да ме изнудва. „Знам какво сторихте на Гейбриъл“, вика. Измисля си, казах си аз. „Нищо не знаеш“ — отвръщам. И затварям телефона. Не споменавам никому за разговора. Предполагам, че ще ми се махне от главата. Но на другия ден се появява оня постинг с татуса — „Не негово“. Предупреждение един вид. При което този път аз й се обаждам. И й казвам да дойде в „Три Даунинг“. А когато я виждам, косата ми настръхва: пълна развалина. Мислех си да купя мълчанието й с пари, но тя вече си е заклета наркоманка. За нищо не можеш да й вярваш. В крайна сметка Бъз се обажда на Крисп и му разправя какви ги говори Кити. През това време ти нахълтваш в клуба. В данданията успявам да натиря Кити, като й казвам да не е посмяла повече да се мерне. А тя ми отговаря, че точно това е правила през всичките тези шестнайсет години — откакто видяла как застреляли Уайър.

Значи Кити не е страдала от параноя, мина през ума на Майрън. Знаела е тайна, която би могла да коства милиони долари на Хърман Ейк и Еван Крисп. Ето защо Брадичката и другият, с татуса на шията, бяха дошли в караваната. Ейк се е усетил, че Майрън може да ги отведе до Кити. Затова го е поставил под наблюдение и е заповядал на хората си: щом ви покаже къде е Кити, пречукайте и двамата.

Но защо не е използвал Крисп? Отговорът се налагаше от само себе си: понеже Крисп е бил зает с нещо друго. Нямало гаранции, че следенето на Майрън ще е ползотворно. Така че можел да наеме по-евтина работна ръка.

Гласът на Уин се върна в ухото му:

— Приключихте ли там горе?

— В общи линии.

— Крисп идва.

— Имаш ли план?

— Имам.

— Имаш ли нужда от помощта ми.

— Да. Да стоиш там, където си.

— Уин?

— Кажи.

— Крисп може и да знае какво е станало с брат ми.

— Имам го предвид.

— Така че не го убивай.

— Няма — съгласи се Уин. — Поне в началото.

Два часа по-късно бяха пак на малкото летище на остров Адиона и се качваха в самолет „Боинг“, всъщност бизнес джета на Уин. Ми ги посрещна в агресивно скроена униформа на стюардеса, с кръгла шапчица на главата а ла Джаки Онасис.

— Добре дошли на борда — каза Ми. — Внимавайте да не се спънете. Добре дошли. Внимавайте да не се спънете.

Лекс се изкатери пръв по стълбичката. Бе започнал да изтрезнява и никак не изглеждаше добре. Последва го детегледачката със сина му в ръце. Дойде ред и на Майрън, Уин и все още несигурния на нозете си Еван Крисп. Ръцете на Крисп бяха закопчани зад гърба му с няколко чифта пластмасови белезници. Уин познаваше хора, способни да се измъкнат от един чифт пластмасови белезници. Но надали някой би се справил с няколко чифта, особено когато по-дългите са увити около гърдите и ръцете му. За всеки случай Уин ги допълваше и с насочен пистолет. Крисп бе разчитал на шанса си. Уин нямаше да допусне подобно нещо.