Харлан Коубън - Под напрежение

— Махни всички оръжия — нареди Уин. — Ще ни претърсват.

— Ти изобщо имаш ли някакъв план за тук? — изгледа го Майрън.

— Имам.

— Не изпитваш ли желание да го споделиш поне?

— Вече ти казах. Четиримата ще си побъбрим. Всички, без изключение, ще се държим разумно. Ще научим онова, което ни интересува за брат ти. И ще се съгласим да не вредим на бизнеса им, ако те ни оставят на мира. Кое от всичко дотук те притеснява?

— Онази част, в която разчиташ на психопат от рода на Хърман Ейк да се държи разумно.

— Той най-вече и повече от всичко се стреми да придаде законен вид на бизнеса си. А ако ни убие, само ще си навреди.

Най-едрият от яките биячи — трябваше да е към два метра и поне сто и трийсет кила — почука с пръстена си и Уин свали стъклото.

— С какво мога да съм ви полезен?

— Я се стегни бе! — Онзи изгледа Уин, сякаш виждаше нещо, току-що излязло от кучешки задник. — Ти ли си прочутият Уин?

Уин му се усмихна мило.

— Като те гледам, няма да ми устискаш дълго — рече Якия.

— Тук бих могъл да цитирам няколко изтъркани поговорки — по дрехите посрещат, по акъла изпращат; добрият кон и под скъсан чул се познава; не казвай „хоп“, преди да си скочил — но тъпата ти чутура надали ще ги схване.

— Това опит за хумор ли е?

— Явно не.

Якия свъси чело в неандерталска гримаса „мислене“.

— Имате ли оръжие?

— Не — отвърна Уин и се тупна по гърдите. — Аз Уин. Ти въоръжен?

— Ъ?

С въздишка:

— Нямаме оръжие.

— Ще ви претърсим. Най-подробно.

— Ох, тъкмо на това разчитах, сладур — смигна му Уин.

Онзи отстъпи крачка назад.

— Слизай от колата, преди да съм ти надупчил тиквата. Веднага!

Хомофобия. Няма начин да не се прояви. Обикновено и Майрън се включваше в подобни безстрашни бъзикания, но конкретната ситуация му се струваше прекалено неуправляема. Уин остави ключовете на таблото. И двамата с Майрън слязоха от колата. Якия им каза къде да застанат. Изпълниха заповедта му. Другите двама отвориха задната врата и с бръсначи освободиха Еван Крисп от пластмасовите белезници. Крисп взе да разтърква китките си, за да възстанови кръвообращението. Отиде и застана право пред Уин. Двамата поведоха двубой с погледи.

— Втори път няма да ме изненадаш — рече Крисп.

— Води ни по пътя, Крисп — усмихна му се Уин.

— Ще ви водя. Но понеже времето ни е кът, първо искам, докато тия приятелчета те държат на мушка, да ти изтряскам един. Ей така, за реванш.

— Господин Ейк ми нареди стоката да не се пипа, преди да са разговаряли — намеси се Якия. — Вървете след мен.

И ги поведе. Зад него тръгнаха Майрън и Уин, а най-отзад — Крисп и двете горили. Пред тях се извисяваше мрачната резиденция, описана от един някогашен мафиот като „трансилванска класика“. Е, тая нощ ни върви на огромни страховити сгради, рече си Майрън. И беше готов да се обзаложи, че дочува отнякъде предупредителните стонове на отдавнашни мъртъвци.

През задния вход Якия ги вкара в антре, в което имаше рамков металдетектор, после за всеки случай прекара по тях и ръчен такъв. Майрън си наложи да не се вълнува, но не преставаше да се чуди къде ли е скрил Уин оръжието си. В никакъв случай не би допуснал да се набута в подобна ситуация невъоръжен.

След като приключи с ръчния детектор, Якия опипа грубо Майрън. Оттам се прехвърли и на Уин, където се забави по-дълго.

— Най-подробно, съгласно първоначалната оферта — отбеляза Уин. — Имате ли си бурканче за бакшиши?

— Смей се, смей се — рече Якия. Отвори някакъв гардероб и извади оттам два сиви анцуга. — Събличате се чисто голи и обличате тези дрешки.

— Надявам се, че са сто процента памук — каза Уин. — Имам крайно чувствителна кожа, а освен това и репутация, че съм почитател на висшата мода.

— Смей се, смей се — повтори Якия.

— А пък и сивото никак не ми отива. Направо ме обезличава. — Но и Уин започваше да звучи леко напрегнато. Тонът му все повече напомняше на подсвиркване в мрака.

Двете горили се захилиха и извадиха пищовите си. Майрън хвърли поглед на Уин. Уин сви рамене. Не им оставяха кой знае какъв избор. И двамата се съблякоха по бельо, но Якия ги накара и него да свалят. Този път… опипването… слава богу, бе съвсем кратко. Хомофобската задявка на Уин очевидно бе понамалила ентусиазма им за престараване. Когато приключиха, Якия им подаде по един анцуг.

— Обличайте се.

Направиха го без никакви приказки.

— Господин Ейк ви очаква в библиотеката — обяви Якия.

Най-отпред тръгна Крисп с лека усмивка на устните си. Якия и момчетата останаха в антрето. Дотук нищо изненадващо. Историята с Гейбриъл Уайър несъмнено се пазеше в най-строга тайна. Майрън подозираше, че е известна единствено на Ейк, Крисп и най-много на един придворен адвокат. Но в никакъв случай и на охранителите.