Харлан Коубън: Под напрежение

— Моля ти се — рече му с досада Уин. — Няма смисъл.

Очите на Крисп се облещиха объркано. Майрън обаче намери обяснение. Съществуваше един-единствен начин Уин да се сдобие с оръжието: разполагал е с внедрен помощник.

Якия.

Тъкмо Якия бе пъхнал пистолета под ластика на анцуга му.

Уин насочи дулото право в челото на Крисп.

— Нещо да кажеш за последно?

Крисп предприе отчаян ход.

— Спасих живота на кръщелника ти.

Дори Уин се сепна. А Майрън се приближи до Крисп така, че вече бяха лице в лице.

— Какво искаш да кажеш?

— Нещата си вървяха гладко — рече Крисп. — Гушехме сума ти пари, а никому не вредяхме. Обаче на Лекс съвестта му проговорила и той взе че провали цялата работа. Защо му беше да си отваря устата пред Сузи след толкова години? Не е ли знаел как ще реагира Хърман?

— И пратиха теб да осигуриш мълчанието й, така ли? — попита Майрън.

Крисп кимна.

— Взех самолет до Джърси Сити. Издебнах я, като паркира в гаража. Забих пистолета в корема й и я накарах да се качи по стълбите. Там няма охранителни камери. Доста време ни беше нужно. А когато стигнахме до апартамента, й казах или да си инжектира свръхдоза хероин, или ще й пръсна черепа. Намерението ми беше да прилича на нещастен случай или самоубийство. И пистолетът щеше да ми свърши работа, но с дрогата щеше да е много по-лесно. Като имат предвид миналото й, полицаите много лесно щяха да се вържат на свръхдозата.

— Обаче Сузи е отказала да се инжектира — предположи Майрън.

— Точно така. Предложи ми да сме сключели сделка.

Майрън почти успя да си представи сцената. На Сузи не й мигва окото въпреки насоченото в нея оръжие. Прав беше, като твърдеше, че тя в никакъв случай не би посегнала на себе си. Дори ако някой я заплашва с пистолет.

Крисп се възползва от паузата да хвърли пореден поглед на Уин. Ясно му беше, че Уин не блъфира, а наистина е преценил, че ще е по-опасно да остави Крисп жив. Но колкото и нищожни да са шансовете му, човек не се предава, а гледа да оцелее. И именно с тази надежда Крисп сега се мъчеше да се изкара хуманен, та дано Майрън успее да убеди Уин да не дръпва спусъка.

И в този миг Майрън се сети за техника с акцент, който се обадил на „Бърза помощ“.

— Значи Сузи се съгласи на свръхдозата, при условие че се обадиш на 911.

Крисп кимна.

Как можа да не се досети по-рано? Изключено беше да принудиш Сузи да вземе хероин насила. И тя е била готова да се бори за оцеляването си. Освен при едно определено условие.

— Сузи се е примирила с искането ти — продължи Майрън, — при условие че дадеш на бебето й шанс да живее.

— Точно така — потвърди Крисп. — Сключихме сделката. И й обещах да се обадя в мига, в който тя си инжектира свръхдозата.

На Майрън отново му се скъса сърцето. Представи си как Сузи е осъзнала, че ако я застрелят в главата, и нероденият й син ще загине заедно с нея. Така че наистина се е борила, но за да спаси не себе си, а неродената си рожба. Успяла е да намери някакъв начин. Вярно, и той рискован. Защото, ако умре веднага от свръхдозата, не е изключено и бебето да умре. Но все пак му е осигурила поне малка възможност. Изглежда, е била съвсем наясно с въздействието на свръхдозата хероин: как бавно умъртвява организма, така че ще има време да спасят детето.

— И ти спази обещанието си, така ли?

— Да.

— Защо? — зададе очебийния въпрос Майрън.

А Крисп сви рамене и контрира с въпрос:

— А защо не? За какво ми е да убивам едно невинно бебе?

То и убийците имали нещо като морал. Истината за смъртта на Сузи бе излязла наяве. Но те бяха дошли тук да получат повече от един отговор. А без отговор все още оставаше един въпрос.

— Кажи ми за брат ми.

— Нали ти казах? Никаква представа нямам.

— Но и Кити беше една от целите ти, нали?

— Разбира се. Щом се върна и взе да вдига шум, наложи се да я открием. Но за брат ти идея си нямам, кълна ти се.

При тези му последни думи Уин дръпна спусъка и простреля Еван Крисп в главата. Стреснат от звука, Майрън отскочи назад. Тялото се свлече върху килима и започна да кърви. Уин се увери набързо, че не се налага втори, контролен изстрел. И Хърман Ейк, и Еван Крисп бяха мъртви.

— Или ние, или те — каза Уин.

Майрън не можеше да откъсне очи.

— И сега какво?

— Сега — рече Уин — ще се върнеш при баща си.

— А ти какво смяташ да правиш?

— Не ме мисли. Може да изчезна за известно време. Но ще се оправя.

— Какво значи, „да изчезнеш за известно време“? Да не се каниш да поемеш цялата вина за станалото?