Харлан Коубън: Под напрежение

— Едричък съм.

Тя помисли още известно време, накрая въздъхна и отключи вратата с думите:

— Оставям ви да се оправяте сам.

Майрън влезе. Кити лежеше в нещо като полусън на леглото и стенеше. Той затвори вратата зад себе си и се приближи. Светна лампата. Пот се стичаше по лицето на Кити. Тя замига срещу светлината.

— Майрън?

— Дойде време да прекратим всички лъжи — рече той.

— Намери ми отнякъде една доза. Нямаш представа какви мъки са.

— Видяла си ги как убиват Гейбриъл Уайър.

— Да съм ги видяла ли? — По лицето й се изписа объркване, но по някое време, изглежда, размисли и се предаде. — Да, видях. Бях тръгнала да му предам едно послание от Сузи. Тя все още го обичаше. И имаше ключ от тях. Влязох през един страничен вход. Чух изстрел и се скрих.

— Затова значи ти се е наложило да избягаш с брат ми. Да не би да убият и теб. И понеже Брад се е двоумял, си прибягнала до оная лъжа, че съм те свалял, та да вбиеш клин помежду ни.

— Моля ти се — вкопчи се тя отчаяно в него. — Майрън, намери ми само една дозичка отнякъде. Само една, и ще се оставя да ме лекуват. Обещавам ти.

Майрън вложи всичките си усилия да не й позволи да се отклони от темата. Ясно му бе, че не разполага с особено много време.

— Не ме интересува всъщност и на Сузи какво си наговорила, но предполагам, че си потвърдила казаното от Лекс за убийството на Уайър преди много години. А постинга „Не негово“ си качила, за да си отмъстиш, а и да дадеш знак на Лекс, че му се налага да ти помогне.

— Имах нужда само от няколко долара. Съвсем бях закъсала.

— Нали? Страхотен ход от твоя страна. Само дето на Сузи й струваше живота.

Тя се разплака.

— Но всичко това вече е без значение — каза Майрън. — В момента ме интересува само едно.

— Нищо няма да кажа — стисна очи Кити.

— Погледни ме, Кити.

— Няма.

— Отвори очи!

Също като малко дете тя първо открехна едното си око, после се облещи и с двете. Защото Майрън поклащаше пред лицето й прозрачното найлоново пликче, с което се бе сдобил неотдавна от Якия. Кити посегна да го сграбчи, но той успя навреме да отдръпне ръка. Тя взе да го дращи, да пищи, но той я отблъсна от себе си.

— Кажи ми истината, и веднага ще ти го дам.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. — Тя се разплака. — Страшно ми липсва Брад.

— Знам. Ти затова ли пак се закачи? Понеже ти е било трудно да живееш без него. Както казва Мики, има двойки, които просто не са способни да живеят разделени. — След което със сълзи, стичащи се по бузите му, и със спомена за онова петгодишно хлапе, което крещеше с цялата си душа от възторг на Янки Стейдиъм, Майрън я попита: — Брад е мъртъв, нали?

Тя не можа да помръдне. Остана безсилна по гръб, втренчила невиждащ поглед в тавана.

— Как умря той, Кити?

Кити не помръдваше, загледана нагоре като в транс. Когато проговори по някое време, гласът й звучеше далечен и монотонен.

— Двамата с Мики пътували по междущатската магистрала номер пет за мач между студентски отбори в Сан Диего. От насрещното платно някакъв джип прелетял над разделителната ивица и се забил право в тях. Брад загинал на място, пред очите на сина си. Мики лежа три седмици в болница.

Майрън се беше приготвил да чуе някаква неприятна истина — усещаше, че ще е жестока — и въпреки това потвърждението буквално го повали. Рухна в стола в отсрещния край на стаята. Братчето му го нямаше вече. И в крайна сметка за смъртта му не е бил виновен нито Хърман Ейк, нито Гейбриъл Уайър, нито дори Кити. Най-обикновена автомобилна катастрофа.

Стори му се направо непоносимо.

Погледна към Кити, която временно бе спряла да трепери и лежеше неподвижно.

— А ти защо не ни каза?

— Знаеш защо.

Което си беше вярно. Знаеше, понеже точно по този начин бе сглобил пъзела. Кити откраднала идеята от Гейбриъл Уайър. Понеже хем била свидетел на смъртта му, хем на това как Лекс и останалите се престрували, че Уайър е жив. И си извлякла съответните изводи: щом може Уайър на ужким да е жив, тя пък ще се прави, че и Брад е жив.

— Защото щяхте да ми отнемете Мики.

Майрън завъртя глава.

— Когато брат ти загина — преглътна шумно тя, — изведнъж се почувствах като марионетка, чиито конци са били внезапно прерязани. Тотално рухнах.

— Трябваше да дойдеш при мен.

— В никакъв случай. Представях си какво ще стане, щом ти съобщя за Брад. Щеше да долетиш в Лос Анджелис и да ме разпънеш на кръст, както направи и вчера. Не ме лъжи, Майрън. Поне не сега. Просто щеше да постъпиш така, както ти смяташ, че е редно. Щеше да заведеш дело за попечителство над Мики. И щеше да ми отнемеш момченцето ми. Няма смисъл да отричаш.