Харлан Коубън - Под напрежение

Очите на баща му си бяха затворени, а неравномерното му дишане бе придружено със слаби хрипове. Отвсякъде по тялото му излизаха пластмасови тръбички. Майка му пак беше приседнала до леглото. И хвана ръката му със своята, разтреперана от болестта на Паркинсон.

— Нали се разбрахме? — попита го тихо.

Майрън не й отвърна.

Няколко минути по-късно баща му взе да примигва и накрая отвори очи. Майрън преглътна сълзите си и впери поглед в най-скъпия му човек на този свят. В очите на баща му се четеше безпомощно, почти детинско объркване.

— Брад… — успя да промълви единствено бащата.

Майката, без да откъсва поглед от Майрън, завъртя глава. И той я разбра. В крайна сметка тя не желаеше Майрън да лъже баща си, да извърши такова огромно предателство спрямо него. Извърна се към съпруга си, с когото бе преживяла четирийсет и три години, и здраво стисна ръката му.

Бащата се разплака.

— Всичко е наред, Ал — прошепна му тя. — Всичко е наред.

Шест седмици по-късно

Лос Анджелис, Калифорния

Бащата вървеше най-отпред, облягайки се на бастуна си.

След операцията на сърцето бе отслабнал с близо десет килограма. Майрън смяташе да го избута по хълма в инвалидна количка, но Ал Болитар отказа категорично. Щял да отиде на крака до гроба на сина си.

Майката, естествено, също бе с тях. И Мики. Бе взел назаем от Майрън един прекалено голям за него костюм. Последен вървеше Майрън, сякаш се опасяваше да не би някой да изостане.

Слънцето напичаше жестоко. Майрън погледна нагоре и усети как очите му се насълзиха. Толкова неща се бяха променили, откакто Сузи дойде за пръв път в офиса му да го моли за помощ.

Помощ ли? Ха-ха. Опазил ги господ от такава помощ.

Съпругът на Есперанца не само бе завел дело за развод, но и настояваше за пълно попечителство над сина им Хектор, изтъквайки като довод и ненормираното работно време на Есперанца, което й пречело да изпълнява майчинските си задължения. Тя толкова се беше притеснила, че помоли Майрън да изкупи нейния дял във фирмата им. Майрън обаче не можеше да си представи и един ден без Есперанца или Уин. Така че след продължителни дискусии решиха да продадат „МБ Пред“. А мегаагенцията, която я купи, предприе сливане и ликвидира названието й.

Благодарение на голямото обезщетение, което й се полагаше при напускане, Голямата Синди реши да се посвети на написването на подробни мемоари, в които да не спести нито един факт. Светът тръпне в очакване.

Уин все още беше в нелегалност. През изминалите шест седмици Майрън бе получил една-единствена вест от него — кратък имейл, който гласеше:

Всички вие сте в сърцето ми.

Но Ю и Ми са в гащите ми.

Годеницата му Териса все още не беше готова да напусне Ангола, а при внезапно създалите се обстоятелства и Майрън не можеше да замине при нея. Поне засега. И вероятно за още много дълго.

Докато приближаваха гроба, Майрън застигна Мики.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма.

Мики забърза крачка и се отдалечи от чичо си. Често го правеше. След минута всички спряха.

Все още липсваше надгробен камък. На лобното място на Брад имаше само плакат.

Дълго мълчаха. Само стояха, вперили погледи в далечината. По шосето профучаваха автомобили, безразлични към мъката на съсипаното семейство. Без ни най-малко предупреждение бащата взе да рецитира по памет „Кадиш“ — еврейската молитва за мъртвите. Не че бяха вярващи — далеч не бяха религиозни, но в определени случаи човек търси опора в традициите, в ритуала.

— Да се възвиси и освети Неговото велико име!

Майрън хвърли крадешком поглед на Мики. Младежът бе участвал в замисъла на майка си да скрие бащината му смърт от желание да опази онова подобие на семеен живот, което му беше останало. Сега, над гроба на баща си, продължаваше да се държи стоически. С вирната глава. И сухи очи. Може пък това да е най-добрият начин за оцеляване, когато те заблъска животът.

Първата работа на Кити, след като излезе от клиниката, бе да избяга от сина си и да се снабди с дрога. Намериха я изпаднала в безсъзнание в някакъв скапан мотел и я завлякоха отново в института „Кодингтън“. Там продължаваха да я лекуват, но истината бе, че смъртта на Брад я беше сломила и Майрън се съмняваше дали изобщо някога ще се оправи.

Както и очакваше, племенникът му се разбунтува, когато Майрън изказа за пръв път предложението да стане негов настойник. Нямало да допусне друг освен собствената му майка да му бъде настойник. И ако Майрън направел и най-малкия опит в тази насока, щял да го съди, а можело дори да избяга. Предвид предстоящото завръщане на родителите му във Флорида и началото на новата учебна година идния понеделник Майрън все пак бе успял да постигне някаква уговорка с племенника си. Мики се съгласи да живее в къщата в Ливингстън под неофициалното попечителство на Майрън. И да посещава гимназията в Ливингстън, която навремето бяха завършили чичо му и баща му. От своя страна Майрън се съгласи да не му натрапва присъствието си в живота му и да уреди единственият официален настойник да остане майка му, независимо от проблемите й.