Харлан Коубън - Под напрежение

— Точно това смятам да направя.

— Но нали и аз съм тук?

— Не. Теб те няма. И за това съм се погрижил. Вземи колата ми. Няма да знаеш къде съм, но ще намеря начин да поддържаме връзка.

На Майрън му идеше да поведе спор, но знаеше, че в края на краищата това само ще ги забави, а и ще постави в опасност неизбежното.

— За колко време?

— Нямам представа. Тук не разполагахме с никакъв избор. Тези двамата в никакъв случай нямаше да ни оставят живи. С това поне трябва да си наясно.

Майрън се съгласи с тази логика на разсъждение. Но в същото време си даде сметка защо Уин не му беше казал нищо предварително. Наясно е бил, че Майрън ще потърси друг изход, при все че такъв не съществуваше. По време на свиждането в затвора Франк Ейк и Уин си бяха обещали да си помогнат взаимно. Уин беше изпълнил своята част от уговорката и така бе гарантирал, че той и приятелят му няма да загинат.

— Хайде тръгвай — каза Уин. — Всичко свърши.

— Нищо няма да е свършило — завъртя глава Майрън, — докато не намеря Брад.

— Крисп ти каза истината: в каквато и опасност да се намира брат ти, тя няма нищо общо с тукашната история.

— Знам.

Бяха дошли за отговори и Майрън имаше чувството, че всичките ги е получил.

— Тръгвай — повтори Уин.

Майрън го прегърна. Уин отвърна на прегръдката му. А тя бе мощна и продължителна. Не си казаха нищо — всяка дума щеше да е излишна. Майрън обаче се сети за думите на Уин след първото посещение на Сузи в офиса му да търси помощ: как хората били склонни да вярват, че хубавите неща са вечни. А те не са. Мислим си, че ще сме винаги млади, че никога няма да се разделим с най-скъпоценните ни мигове и хора. А не е така. Та докато държеше в обятията си своя приятел, Майрън си даваше сметка, че помежду им нищо вече няма да е като преди. Нещо се беше променило във взаимоотношенията им. Нещо бе изчезнало завинаги.

Когато най-сетне се разделиха, Майрън мина по коридора и се преоблече в своите си дрехи. Якия беше сам, без другите две горили. Майрън нямаше представа каква е съдбата им, а и тя не го вълнуваше особено. Якия му кимна. А Майрън отиде при него и рече:

— Имам нужда от още една услуга.

И каза на Якия какво му трябва. Онзи се изненада, но рече „Само минутка“, скри се в съседната стая, а като се върна, връчи на Майрън поисканото. Майрън му благодари. Излезе, качи се в колата на Уин и включи двигателя.

Краят наближаваше.

Беше изминал почти два километра, когато Есперанца му позвъни.

— Баща ти е буден. И иска да те види.

— Предай му, че го обичам.

— Идваш ли?

— Не. Все още не мога. Не и преди да изпълня заръката му.

След което Майрън прекъсна разговора и се разплака.

Кристин Шипи посрещна Майрън във фоайето на института за рехабилитация „Кодингтън“.

— Приличате на притоплен мъртвец. Което никак не е малко, като имате предвид с какви случаи се срещам тук ежедневно.

— Налага ми се да говоря с Кити.

— Вече ви казах по телефона. Изключено е. Нали я поверихте на моите грижи.

— Имам нужда от информация.

— Съжалявам.

— Може и да ви прозвучи мелодраматично, но вероятно е въпрос на живот и смърт.

— Поправете ме, ако греша, но вие дойдохте за помощ, доколкото си спомням.

— Да.

— И правилникът за прием ви беше предварително известен, нали?

— Така е. И наистина смятам, че тя се нуждае от помощ. Но в момента баща ми вероятно е на смъртно легло и очаква от мен някои окончателни отговори.

— Които според вас са известни на Кити?

— Да.

— В момента тя е много зле. Знаете процедурата, която прилагам. Първите четирийсет и осем часа са направо ад. Тя не е в състояние да се съсредоточи. Мисълта й е изцяло обзета от желаната доза.

— И това ми е известно.

Кристин завъртя глава.

— Ще ви отпусна десет минути. — Натисна бутона да разблокира вратата и го поведе по някакъв коридор. Отникъде не се чуваше никакъв звук. Сякаш прочела мислите му, Кристин Шипи обясни: — Стаите ни са напълно шумоизолирани.

Пред вратата на Кити Майрън каза:

— И още нещо.

Кристин зачака да чуе.

— Наложително е да разговарям с нея на четири очи.

— Невъзможно.

— Разговорът е поверителен.

— Никому няма да съобщя.

— От юридически съображения — поясни Майрън. — Ако чуете нещо и някой ден ви се наложи да давате свидетелски показания в съда, не ми се ще да лъжете под клетва.

— Божичко! Ама вие такива въпроси ли ще й задавате?

Майрън не й отвърна.

— Възможно е да превърти, като ви види — предупреди го Кристин. — И да се нахвърли да ви бие.