Харлан Коубън - Под напрежение

— Няма ли да е по-добре да ме оставиш аз да говоря? — предложи Майрън.

— Окей.

— В едно си прав. Хърман Ейк ще гледа преди всичко да защити личните си интереси. А ние държим в ръцете си кокошката, която снася златните му яйца.

— Съгласен.

Хърман Ейк ги очакваше в библиотеката с чаша коняк в ръка. Застанал бе до старовремски глобус бар, какъвто имаше и у Уин. Изобщо помещението изглеждаше така, сякаш обзавеждането му беше дело на Уин: високи етажерки по стените и разтегателна стълба за достигане на най-горните рафтове; кожени кресла в цвят бордо; персийски килим и солидна ламперия по тавана.

Сивата перука на Хърман Ейк днес лъщеше повече от нормалното. Облечен бе в спортна риза с емблемата на неговия голф клуб, а под нея — тениска с V-образна яка.

— Аз не ти ли казах да не си пъхаш носа в тая работа? — насочи Хърман пръста си към Уин още с влизането му.

— Абсолютно вярно — кимна Уин. При което бръкна под ластика на анцуга, извади пистолет и простреля Хърман Ейк право между очите.

Хърман Ейк се свлече на пода. Майрън буквално ахна. И се извърна към Уин, чийто пистолет бе вече насочен към Еван Крисп.

— Не мърдай — каза Уин на Крисп. — Ако исках да те убия, щеше вече да си мъртъв. Не ме принуждавай.

Крисп се смрази.

Майрън гледаше в ням потрес. Хърман Ейк бе умрял на място. Вън от всякакво съмнение.

— Уин? — успя най-сетне да проговори Майрън.

— Претърси го — нареди му Уин, без да откъсва погледа си от Крисп.

Все още леко зашеметен, Майрън се подчини. Не намери никакво оръжие. Уин заповяда на Крисп да падне на колене и да сплете пръстите на ръцете на тила си. Крисп не възрази. Пистолетът на Уин бе насочен право в главата му.

— Уин?

— Нямахме друг избор, Майрън. Господин Крисп беше съвсем прав. Хърман щеше да пречука всички наши близки.

— Какви бяха тогава ония приказки за бизнес интереси? И какво стана с разведряването?

— Хърман можеше и да кандиса за известно време, но не за дълго. Това би трябвало да ти е ясно. От мига, в който научихме, че Уайър не е жив, въпросът стана ние или той. А той в никакъв случай нямаше да ни остави да живеем и да го контролираме с онова, което знаем.

— Да, но ти уби Хърман Ейк — тръсна глава Майрън да проясни мисълта си. — Не виждам как ще се измъкнеш от това положение.

— Остави тези грижи за по-нататък.

Крисп стоеше неподвижен като статуя на колене, с ръце на тила.

— И какво следва сега? — попита Майрън.

— Мисля си дали да не убия нашия приятел Крисп — отвърна Уин. — Така и така съм закъсал с двата крака.

Крисп затвори очи.

— Уин? — каза Майрън.

— О, не се притеснявай — отвърна Уин, без да отмества пистолета си от главата на Крисп. — Господин Крисп е най-обикновен наемен служител. Нали не изпитваш никаква вярност към Хърман Ейк?

Крисп най-сетне наруши мълчанието си:

— Никаква.

— Нали ти казах, Майрън? — изгледа го Уин. — Говори. Задай му въпроса си.

Майрън застана пред Еван Крисп. Онзи вдигна очи и срещна погледа му.

— Как го направи? — попита Майрън.

— Кое?

— Как успя да убиеш Сузи?

— Не съм я убивал.

— Е, сега вече и двамата лъжем — намеси се Уин.

— Какво? — възропта Крисп.

— Ти лъжеш, че не си убил Сузи — рече Уин. — А аз излъгах, като казах, че няма да те убия.

Отнякъде се дочу биенето на стенен часовник. Кръвта на Хърман Ейк продължаваше да тече по пода и вече бе образувала почти идеален кръг около главата му.

— Моята лична теория гласи — каза Уин, — че не си просто наемен служител, а по-скоро пълноценен партньор. Не че има някакво значение де. Но ти си също така един опасен човек. Който го е яд, че съм го надхитрил. На твое място и аз бих се чувствал по същия начин. Така че равносметката е ясна: не мога да те оставя жив за бъдещ двубой.

Крисп извъртя главата си така, че да вижда Уин. Опита се да улови погледа му, сякаш това можеше да му помогне. Напълно безсмислено беше. Но Майрън вече надушваше страха, който Крисп излъчваше. Може да си суров. Може да си най-суровият тип на света. Но когато погледнеш очи в очи смъртта, една-единствена мисъл завладява ума ти: не искам да умирам. И всичко се свежда до нещо изключително елементарно. Да оцелееш. Пред лицето на смъртта човек не се моли, защото е готов да се срещне със Създателя. Моли се, защото не иска да го среща.

Крисп търсеше изход от положението. Уин го изчакваше с нещо като наслада. Беше натикал жертвата си в ъгъла и като че си играеше с нея.

— Помощ! — изкрещя Крисп. — Убиха Хърман!