Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън се извърна и хвърли поглед към приятеля си.

— Един момент — рече Уин.

Ми се върна на вратата и му кимна. При което Уин каза:

— Окей, тръгвай.

Майрън се заизкачва, като влачеше Крисп след себе си. Отзад пък го тикаше Уин. Дотук Майрън го беше носил през рамо, по пожарникарски, но Крисп беше започнал да идва в съзнание.

Уин беше купил луксозния самолет от популярен навремето рап изпълнител, който — подобно на мнозина преди него — бе доминирал класациите, преди да се превърне във въпрос от популярните викторини и се бе видял принуден да разпродаде плодовете на безгрижното си харчене. Главният салон беше мебелиран с възголеми кожени кресла, дебел мокет, широкоекранен 3D телевизор и внушителна дървена ламперия. Отделно от това самолетът имаше и самостоятелна трапезария плюс спално помещение в задната част. Лекс, сестрата и бебето бяха отделени в трапезарията. Уин и Майрън нямаха никакво желание да ги държат на едно и също място с Крисп.

Натикаха Крисп в едно от креслата и Уин го опаса с коланите. Крисп още не можеше да се съвземе от упойката — разреден еторфин, с какъвто обикновено упояват слонове, но на човек може да причини и смърт. В киното такива вещества действат на мига. В живота няма никакви гаранции.

В крайна сметка се беше оказало, че и Крисп не е неуязвим. Няма такива хора. Или, както се беше изразил поетично Хърман Ейк, никой — пък бил той Майрън или Уин — не е брониран против куршуми. Оказваше се, че и най-печените могат да бъдат победени с лекота. Колкото и добре да владееш бойните изкуства, като ти падне бомба върху къщата — умираш.

Охранителят Били бе споделил с Уин по коя пътека трябваше да стигне Крисп до къщата. И Уин го беше причакал на идеалното място. Излезе насреща му с два пистолета — единият с истински куршуми, другият с еторфин. И без да губи време, докато го държеше на мушка с единия, го простреля с другия — с еторфина. След това се отдръпна леко да изчака онзи да изгуби съзнание.

Уин и Майрън седнаха два реда по-назад, един до друг. Ми, в качеството си на професионална стюардеса, им демонстрира подробно мерките за безопасност: как да закопчаят предпазните колани, как да си сложат кислородната маска, преди да помагат на друг пътник, как да добавят въздух в спасителната жилетка. Уин я наблюдаваше с патентованата си палава усмивка.

— Покажи ни още веднъж оня номер с духането — помоли се на Ми.

Типичен Уин.

Излитането беше абсолютно гладко, сякаш плод на отработена хореография. Майрън позвъни на Есперанца. Като разбра, че баща му е отново в операционната, затвори очи и си наложи просто да диша. Да се съсредоточи върху възможните неща. Баща му бе в ръцете на най-компетентните лекари. И ако Майрън държеше да е полезен, можеше да направи едно-единствено нещо: да намери Брад.

— Успя ли да научиш нещо за приюта „Абеона“? — попита той Есперанца.

— Нищичко. Сякаш изобщо не съществува.

Майрън затвори. И обсъди с Уин онова, което бяха научили до момента.

— Лекс от самото начало ми даде правилния отговор — отбеляза Майрън. — Че всяка двойка има своите тайни.

— Това пък що за новина е? — присмя се Уин.

— Между нас двама ни има ли тайни, Уин?

— Не. Но и секс няма.

— Според теб именно сексът ли поражда тайните?

— Нима не мислиш и ти така?

— Все си въобразявах, че сексът поражда повече интимност.

— Глупости — рече Уин.

— Как така глупости?

— Много си наивен.

— В смисъл?

— Нима не доказахме тъкмо противоположното? Че тайни съществуват между онези партньори, които, като Лекс и Сузи, правят секс помежду си.

Май беше прав.

— И накъде летим сега?

— Ще видиш.

— А уж нямахме тайни един от друг.

Крисп взе да се размърдва. Отвори първо едното си око, след него и другото. Но с нищо не реагира. Остана в покой, да прецени къде точно се намира и какво да прави от тук насетне. И изгледа Майрън и Уин.

— Давате ли си сметка какво ще направи с вас Хърман Ейк? — попита Крисп. — Не вярвам да сте чак толкова тъпи.

— Нима? — изви вежда Уин.

— Не сте толкова печени, за колкото се имате.

— И това не го чуваме за пръв път.

— Хърман ще ви пречука. И цялото ти семейство. Така ще го направи, че най-любимото ти същество ще издъхне, проклинайки името ти и пожелавайки смъртта.

— Леле, леле, не знаех, че Хърман притежава чак такива драматични заложби — рече Уин. — За щастие аз все пак имам някакъв план. От който всички ще спечелят, включително и ти.

Крисп не му отговори.