Харлан Коубън - Под напрежение

— Ти смяташ, че тя още се е надявала да се върне при Гейбриъл — подсказа Майрън.

— Нищо не смятам. Убеден съм. Сузи не го е споделила с теб, понеже е била сигурна, че не си от тези, дето ще хукнат да я събират отново с друг мъж, нали така? Точно така.

— Тук не си прав. Тя те обичаше.

— Че как иначе — засмя се Лекс. — Та нали аз бях Уайър. Нима не схващаш? След шока от оня постинг реших, че ми трябва време да обмисля всичко и да реша какво ще правя. Затова и дойдох тук и се захванах с музиката. А после, както вече ти споменах, се обадих на Сузи да й съобщя истината. Първото, което й казах, беше, че Уайър е мъртъв. Че умря преди повече от петнайсет години. Тя обаче отказа да ми повярва. И поиска доказателства.

— Ти лично видя ли навремето трупа му?

— Не.

— Ами представи си тогава, че може още да е жив — разпери ръце Майрън. — Че е някъде в чужбина. Или се е дегизирал, или живее в някоя комуна в Тибет.

Лекс почти се изсмя.

— И ти ли вярваш на подобни глупости? Хайде стига бе. Та нали тъкмо ние разпространявахме тия слухове. На два пъти помолихме едни старлетки да кажат, че са били с него, и те го направиха само за да станат профилите им по-интересни. Не. Гейбриъл отдавна не е жив.

— Откъде знаеш?

— Странно — поклати глава Лекс.

— Кое?

— Че и Сузи точно това повтаряше: ти откъде си толкова сигурен?

— И ти какво й отговори?

— Казах й, че има свидетел. Някой, който е видял как убиват Гейбриъл.

— Кой?

Но Майрън се сети за отговора още преди Лекс да му отвърне. На кого се беше обадила Сузи веднага след разговора си с Лекс? Кой беше качил оня постинг, та Лекс се уплашил, че истината може и да излезе наяве? И кой, в тази посока на разсъждение, свързваше цялата поредица от събития с брат му?

— Кити — каза Лекс. — Кити е видяла как са убили Гейбриъл.

Уин остави охранителя вързан и докато слушаше гласовете на Майрън и Лекс Райдър, отиде до компютрите на етажа. Сега вече съзнаваше смисъла на семплата мебелировка. Лекс се е отбивал тук понякога да ползва звукозаписното студио. Крисп и други доверени бодигардове са преспивали тук от време на време. Но никой не е живял постоянно. Оттам и чувството за празнота. Охранителят беше маса от мускули — стар служител на Ейк. И умееше да мълчи. Но пък и нямаше как да има пълен поглед върху обстоятелствата. Охраната се е сменяла през няколко месеца. На всички им е било ясно, че горе е забранено да се качват. Той лично никога не бил виждал Гейбриъл Уайър, но, естествено, не си задавал никакви въпроси. Ясно му било, че Уайър често пътува. Освен това му било обяснено, че си има работа със страдащ от параноя отшелник, така че не бивало да му се мярка. И той добросъвестно спазвал нареждането.

Уин поначало се беше зачудил, че охраната е толкова малобройна, но сега всичко му се изясни. „Уайър“ е живеел на остров с много малко обитатели, мнозинството от които не обичали да ги споменават по медиите и държали на личната неприкосновеност. А дори и да успеел някой да проникне, да влезе в къщата, голяма работа! Е, нямало да види Гейбриъл Уайър, но какво от това? Ейк, Крисп и Райдър разполагали с достатъчно истории за тайни пътешествия и дегизировки, с които да оправдаят отсъствието му.

Доста хитро измислено.

Уин не беше кой знае какъв спец по компютрите, но и скромните му умения бяха напълно достатъчни. Пък и беше приложил известна убедителност, за да си осигури съдействието на охранителя. Първо провери пътническите списъци. Прегледа и останалите файлове, по които Крисп бе работил. Крисп беше печен. В никакъв случай нямаше да остави улики, които да издържат в съда, но пък и на Уин сега не му беше до съдилища.

След като приключи, се захвана с телефона. Първото от трите му обаждания беше до пилота му.

— Готов ли си?

— Да — отвърна пилотът.

— Излитай. Ще ти дам сигнал кога можеш да кацнеш.

Второто обаждане беше до Есперанца.

— Някакви новини за господин Болитар?

Ал Болитар открай време настояваше Уин да му вика Ал. Но Уин просто не можеше да си пречупи езика.

— Току-що го вкараха по спешност в операционната — докладва Есперанца. — Прогнозата никак не е добра.

Третото обаждане на Уин беше до един федерален затвор, в Луисбърг, щата Пенсилвания.

И чак след като приключи, се облегна назад и се заслуша в разговора на Майрън с Лекс Райдър. Обмисли предстоящите си ходове, но вариантите за избор бяха сведени до минимум. Този път бяха отишли твърде далеч. Стигнали бяха до ръба, а пътят за отстъпление беше само един.