Харлан Коубън - Под напрежение

Човекът се изправи със залитане. И се извърна към Майрън с очертан от светещите екрани силует. Майрън посегна — най-вече инстинктивно — към оръжието в джоба си.

А човекът каза:

— Здрасти, Майрън.

И изобщо не беше Гейбриъл Уайър.

— Лекс?

Онзи едва стоеше на крака. Май беше много пиян. А и да се беше изненадал от появата на Майрън, поне не го показваше. Алкохолът бе видимо притъпил реакциите му. Лекс разпери ръце и се насочи към Майрън. Майрън също пристъпи напред и успя да хване рухващото в обятията му тяло. А Лекс заби нос в рамото му и през сълзи взе да повтаря:

— Аз съм виновен. За всичко аз съм виновен.

Майрън се опита да го утеши и успокои. Доста време му отне. Лекс вонеше на уиски. Майрън го остави да се наплаче. Домъкна го до едно от столчетата пред бара и го настани отгоре му. В слушалката на блутута чуваше гласа на Уин:

— Наложи се да приспя охранителя. Но животът му не е в опасност. Няма да е лошо да побързаш.

Майрън кимна, сякаш Уин можеше да го види. Лекс едва се държеше в съзнание. Поради което Майрън реши да прескочи уводната част и се впусна направо към същността:

— За какво си търсил Сузи?

— Ъ?

— Лекс, не разполагам с никакво време, така че слушай какво те питам. Вчера сутринта си звънял на Сузи. След което тя е хукнала да се среща с Кити и с бащата на Алиста Сноу. Като се прибрала, взела свръхдозата наркотик. Какво й каза по телефона?

Лекс пак се разрида.

— Аз съм виновен за всичко.

— Какво й каза? — повтори Майрън.

— Вслушах се в собствения си съвет.

— Кой съвет?

— Нали ти казах? В „Три Даунинг“. Не помниш ли?

Майрън помнеше: „Бъдете откровени един с друг. Абсолютно откровени“.

— Точно така — залюля се пияният Лекс. — Та и аз казах на любимата си самата истина. След всичките тези години. Сигурно е трябвало още навремето да й кажа, но все си мислех, че тя, така или иначе, е научила отнякъде. Нали ме разбираш?

Майрън нямаше понятие за какво става дума.

— Някъде дълбоко в себе си вярвах, че тя е наясно с истината. Че не всичко се е дължало на случайността.

Ох, никак не е лесно да разговаряш с пиян човек.

— Кое не се е дължало на случайността, Лекс?

— Това, че се влюбихме. Сякаш бе предначертано. А и тя като че открай време знаеше истината. И кой може да каже? Може наистина да я е знаела. Подсъзнателно. Или се е влюбила в музиката, а не в човека. Та те са взаимно свързани, нали разбираш? Как да отделиш човека от музиката? В тоя смисъл.

— И ти какво й каза?

— Истината — ревна наново Лекс. — А сега вече я няма. Аз съм виновен, Майрън. Истината не ни донесе свобода. Оказа се прекалено голяма, за да я понесем. Точно това ми беше убягнало. Че истината може да ви сближи, но може да се окаже и прекалено непоносима.

— Коя истина, Лекс?

Той продължаваше да хлипа.

— Ти какво каза на Сузи?

— Няма значение. Тя е мъртва. Какво значение има какво съм й казал?

Майрън реши да смени подхода.

— Помниш ли брат ми Брад?

Лекс престана да плаче и го изгледа недоумяващо.

— Имам чувството, че брат ми си има неприятности покрай цялата тази история.

— Заради онова, което казах на Сузи ли?

— Да. Вероятно. Затова съм тук.

— Заради брат ти ли? — И се замисли. — Не виждам какво общо има. О, чакай. — Спря, после каза нещо, от което кръвта на Майрън се смрази. — Да. Като се замисля сега, след всичките тия години, нищо чудно да е започнало наистина от брат ти.

— Как?

Лекс завъртя глава.

— Моята Сузи…

— Лекс, умолявам те. Кажи ми какво й каза по телефона.

И пак хлипания. Пак въртене на глава. Майрън се чудеше как да го побутне в желаната посока.

— Сузи беше влюбена в Гейбриъл Уайър, нали?

Лекс подсмръкна и обърса носа си с ръкава на ризата.

— Ти откъде знаеш?

— Татусът.

Той кимна.

— Нали знаеш, че Сузи го измисли.

— Знам.

— Букви от иврит и галски букви, съчетани в любовен сонет. Сузи беше творческа натура.

— Били са любовници, а?

Лекс сега се намръщи.

— Тя си мислеше, че не знам. Пазеше го в тайна. Обичала го е. — В гласа му се появи горчилка. — Всички обичаха Гейбриъл Уайър. Знаеш ли на колко години е била Сузи, когато се е хванала с него?

— На шестнайсет — отвърна Майрън.

— Уайър винаги си падаше по по-младите — кимна Лекс. — Не в предпубертета. Дотам не беше паднал. Но млади. И затова викаше Сузи, Кити и още някои тенисистки на купоните ни. Звезди при звездите. Рок звездата със старлетката в тениса. Връзка, направо създадена в рая за знаменитостите. Лично аз не им обръщах особено внимание. И така си имах достатъчно мацки, че да опирам до „прокурорската възраст“, нали ме разбираш?