Харлан Коубън - Под напрежение

Така се родил дуетът „Хорс Пауър“.

Какъв беше оня поетичен израз на Лекс отпреди няколко вечери в „Три Даунинг“? „Вълничките избиват на повърхността“? Началото е било посято тъкмо там, в оня смотан бар на другия край на света, преди повече от четвърт век.

И без никакво предупреждение мисълта на Майрън се пренесе към баща му. Помъчи се да я пренасочи към конкретната за момента цел, но вместо да му се яви като силен, здрав човек, баща му изведнъж се оказа проснат върху пода на мазето. Прииска му се да се махне оттук. Да се качи на проклетия самолет и да отлети за болницата, където му е мястото. Но осъзна колко по-хубаво, по-значимо ще се стори на баща му, ако успее някак си да се върне заедно с брат си.

Как ли е успял брат му да се замеси в цялата тая история с Гейбриъл Уайър и смъртта на Алиста Сноу?

Отговорът бе очебиен и отрезвяващ: чрез Кити.

И докато се придвижваше на пръсти по коридора, на повърхността пак изскочи познатият му гняв: съпругът на Кити е изчезнал, а тя разменя секс срещу дрога! Музиката вече се чуваше по-ясно. Акустична китара и тих глас:

Гласът на Гейбриъл Уайър.

Мелодията бе направо сърцераздирателна. Майрън се спря и за миг се вслуша в думите:

Идваше от дъното на коридора. Откъм стълбите към третия етаж.

Мина покрай една отворена врата и си позволи да хвърли мигновен поглед. И тази стая бе обзаведена с плашещо функционални мебели и сив мокет. Никакви декорации, никакво творчество, никакви акценти. Странно. При цялото зашеметяващо величие на огромната фасада, вътрешността не се различаваше от канцеларията на мениджър от средно ниво. Или е гостна, или е жилището на някой от охраната, предположи Майрън. И все пак.

Продължи напред. В дъното на коридора имаше тясна стълба. Вече бе съвсем близо до нея и все по-близо до плачевния напев:

Преди стълбата имаше друга отворена врата. Майрън надникна и се смрази.

Детска стая.

Дрънкалка с какви ли не животинки — патета, коне, пъстри жирафчета — висеше над старовремското кошче. Нощната лампа с формата на пеперуда излъчваше достатъчно светлина, за да забележи тапетите — с онзи, някогашния Мечо Пух, а не по-съвременния му вариант — и задрямалата на стола в ъгъла жена в униформата на медицинска сестра. Майрън пристъпи на пръсти и погледна в кошчето. Бебе. Неговият кръщелник най-вероятно. Ето значи къде бе избягал Лекс — или поне синът на Сузи бе тук. Защо?

Искаше му се да съобщи новината на Уин, но не смееше дори да прошепне. С изключен звук на клавиатурата му написа текст: БЕБЕ НА 2 ЕТАЖ.

Нямаше повече работа тук. Измъкна се тихичко в коридора. Слабото осветление хвърляше продълговати сенки. Тясната стълба отпред, изглежда, водеше към таванските помещения за прислугата. Незастлана с пътека. Голо дърво. Още по-предпазливо тръгна нагоре. Все по-близо до пеещия глас:

Майрън стигна до площадката. В един по-скромен дом тукашното можеше да мине и за таван. Целият етаж бе изчистен и образуваше просторно помещение, простиращо се от единия край на сградата до другия. Осветлението и тук бе слабо, но се допълваше от три големи телевизионни екрана в далечния край на стаята. И трите бяха настроени на спортни предавания — бейзболен мач, новините „Спортс Сентър“ на ESPN, пряко предаване на баскетболен мач от чужбина. Звукът им беше изключен. Идеално убежище за зрял човек. В полумрака Майрън различи и пинбол машината — специален модел „Хорс Пауър“. Плюс добре зареден махагонов бар с шест столчета и опушено огледало. По пода имаше разхвърляни някакви огромни отоманки, достатъчно големи за провеждането на оргия.

Една от отоманките беше разположена централно спрямо трите телевизора. Над нея се очертаваше силует на глава. А около нея, по пода — бутилки, вероятно с пиене, предположи Майрън.

Тук музиката замлъкна, сякаш някой я изключи. На Майрън му се стори, че човекът върху отоманката застина — макар че може и само да си въобразяваше. Тъкмо се двоумеше дали да се обади, или да подходи бавно, или просто да изчака, решението му бе отнето.