Харлан Коубън - Под напрежение

— Аха. С други думи, плажът пред къщата на Уайър е нашият съвременен вариант.

— На Билингс много му върви с дамите — отбеляза Блейкли.

— Не го слушайте стария Блейкли. Скромничи.

И двамата се засмяха със стиснати челюсти. Блейкли извади свита ръчно цигара и я запали. Опъна и я подаде на брат си.

— И хашиш пушим тук.

— Козчета.

— Трева.

— Коноп.

— Зелено.

— Джойнти.

— Малко ганджа.

— Марихуана — прекъсна ги Майрън. — Схванах.

Младежите започнаха да се подхилкват. Явно не им беше първата цигара за вечерта.

— Билингс и Блейкли ще ни прекарат по тайната им пътека — поясни Уин.

— През която вкарваме мацките.

— Кифлите.

— Бонбончетата.

— Вкуснотиите.

— Сладуранките.

— Не са ли прекалено млади за участие в такава акция? — изгледа Майрън Уин.

— Нищо ни няма — обади се Билингс. — И с пръст не могат да ни пипнат.

— Освен дето сме и смели.

— Особено след малко билка.

— Райграс.

— Доня Хуанита.

— Мери Джейн.

— Жожоба.

Смехът им постепенно преминаваше в истерия. Доколкото е възможно да истерясва човек със стиснати зъби. И Майрън пак погледна въпросително Уин: разумно ли бе да разчитат на тия двама пушилисти от добър произход? Но в същото време си даваше сметка: проникването в силно охранявани сгради бе една от дарбите на Уин. Който освен това имаше и план. Не му оставаше друго, освен да го следва.

Подминаха две караулки по средата на пътя само с приветливо ръкомахане. Очевидно близнаците и тяхното вонящо на трева моторно превозно средство бяха позната гледка на острова и никой не си правеше труд да ги закача. Шофиращият — Майрън не помнеше вече Билингс ли беше или Блейкли — доста шареше по платното. Майрън закопча предпазния си колан. През деня островът изглеждаше безлюден. А през нощта, особено когато валеше, имаше вид на тотално необитаем.

Билингс — успя да си спомни Майрън — слезе от асфалта и подкара по някакъв черен път, който постави на силно изпитание окачването на автомобила. На задната седалка Майрън не спря да подскача, докато минаха през гъста гора и спряха най-сетне на полянка в близост до плажа.

Блейкли пак се извърна. И предложи на Майрън да опъне от цигарата. Майрън му даде знак с ръка, че няма желание.

— Ама опитай само, да видиш какво се вика квалитетна стока.

— Примо — допълни Билингс.

— Върхът.

— Схванах — прекъсна ги Майрън. — Високо качество.

Близнаците млъкнаха за секунда.

— Като отидем на плажа — обади се Билингс, — си вземам зрънце пясък.

— Уф! Пак ли почна? — изпъшка Блейкли.

— Най-сериозно ви казвам. Помислете си само. Едно зрънце пясък. Вземам го аз това зрънце и започвам да си мисля колко ли такива зрънца има на тоя плаж. Ами колко ли са на целия остров? Ами на целия свят? И направо изперквам.

Майрън продължи да гледа въпросително Уин.

— Най-щурото обаче е, че цялата ни планета е всъщност по-малка и от това зрънце сред всичкия останал пясък. Побира ли ви го умът изобщо? В сравнение с цялата вселена, нашата слънчева система е по-малка от това зрънце пясък.

— Колко трева си издухал днес? — попита Майрън.

Билингс се изхили.

— Точка по въпроса. Да не забравяме, че сме ви повели към господин рок звездата.

— Музиката му е отвратителна — добави Блейкли.

— Тотална смрад.

— Самодоволна дришня.

— Превзето мяучене.

И слязоха от колата. Майрън посегна да отвори и своята врата, но Уин го възпря с ръка върху коляното.

— Изчакай да проверят пътя. Ние не трябва да се появяваме.

— Ама ти наистина ли имаш доверие на тия келеши?

— Ще свършат работа. Не се притеснявай.

След минута Уин му кимна, че всичко е наред. Дъждът не спираше да се лее. Близнаците бяха поели по някаква отдалечаваща се от плажа пътека, Майрън и Уин ги следваха на петдесет метра по-назад. Валежът затрудняваше видимостта. Извиващата се пътека ги прекара през хълмист залесен район. По едно време съвсем се изгуби, та им се наложи да се привеждат под клони и да прескачат едри камъни. Между дърветата Майрън успяваше да мерне от време на време плажа вляво. В един момент Уин простря ръка пред него като бариера. Спряха.

Близнаците никакви не се виждаха.

— Вече са в имота на Уайър — каза Уин. — От тук нататък трябва да сме особено внимателни.

Майрън пусна Уин да го води. Забавиха темпото. Полянката им заприлича на черна дупка. Майрън обърса дъжда от лицето си. Уин се приведе. Извади очилата за нощно виждане и ги нахлузи на главата си. Даде знак на Майрън да го изчака и се скри в тъмнината. След секунди се върна и махна на Майрън да върви подире му.