Вал Макдърмид - Скритият пожар

Той срещна спокойно погледа й.

— От къде си разбрал всичко това? — попита тя.

— Знам го, защото същото се е случило с Дженифър Мейдмънт. Само че в нейния случай е изрязана вагината — отбележи, моля те, че става дума само за вагината без клитора. Затова твърдя, че полът в случая е без значение. Тези убийства нямат сексуален мотив.

Карол почувства, че губи почва под краката си. Всичко, което й беше известно за серийните убийства, подсказваше, че убиецът е имал сексуални подбуди за действията си. Тъкмо той я беше научил да предполага това. Дори в момента да не можеше да разбере каква е причината убиецът да търси сексуална наслада по този начин, причина сигурно съществуваше.

— Как можеш да твърдиш подобно нещо? Става дума за обезобразяване на гениталната област — това би трябвало във всички случаи да има някакъв сексуален подтекст.

Тони се почеса по главата.

— Ти би била права в деветдесет и девет от сто случая. Но ми се струва, че сега си имаме работа със стотния, извънредния, който разбива на пух и прах принципите на профилирането, защото не се води по закона за вероятностите. — Той скочи на крака и закрачи из стаята. — Казвам всичко това по три причини, Карол. Той не отделя много време, за да бъде насаме с жертвите…

— Забелязах това — каза тя. — И на мен ми се стори необяснимо. Защо му е било да полага такива усилия да ги примами, след като ги убива практически още при залавянето?

— Именно! — възкликна той разгорещено, обърна се рязко и удари с длан по бюрото й. — Какво удоволствие би могъл да изпита от това? Втората причина е отсъствието на всякакви доказателства за сексуално насилие — нито следа от сперма или пък от анални травми. Предполагам, че при Сет и Даниъл положението е същото?

Карол кимна.

— Няма нищо подобно — каза тя и в същия момент осъзна, че той я е подвел да го каже с аргументите си, въпреки намеренията й да не издава нищо. Защото в казаното от него имаше някаква ужасна логика. — Ти спомена три причини.

— Убиецът иска да каже „Това е краят. Ти не си просто мъртъв, с теб се слага край на всички такива като теб.“ На когото и да са му напомняли те, убиецът иска да заличи този човек от лицето на земята.

Думите му я накараха да потръпне.

— Звучи страшно — каза тя. — Такава безчувственост!

— Така е. Но подобна позиция обяснява всичко по начин, който нито едно друго обяснение не предлага.

Въпреки всичко Карол изпита приятно вълнение. Това бяха моментите, които придаваха смисъл на работата й. Прекрасните мигове, когато всички зъбци на ключа попадаха в точните жлебове на секретната ключалка и вратата към разбирането се отваряше. Как да не обичаш усещането, когато внезапно непроницаемото става достъпно? Тя му се усмихна, благодарна за прозорливостта и търпеливото упорство, които бяха негов принос в работата им. После каза:

— Съжалявам, дължа ти извинение. Знам, че никога не си бил дребнав и мнителен, не знам откъде ми хрумна, че Тим Паркър би предизвикал у теб подобна реакция.

Тони отвърна на усмивката й.

— Тим Паркър остава в историята. Каквото и да каже Блейк, това вече е мой случай. Устър има предимството на първо престъпление — той извади от джоба на сакото си картичката на Стюарт Патърсън. — Това е човекът, с когото трябва да поговориш.

Карол взе картичката.

— Първо ще се наложи да поговоря с някой друг — усмивката й стана заплашителна. — И можеш да ми вярваш, че този разговор ще ми достави удоволствие.

В затворените среди на хората, които се занимаваха с незаконно събиране на яйца от редки видове птици, Дерек Бартън се ползваше с репутацията на човек, който винаги доставя обещаното. Тази репутация му позволяваше да изисква максимално заплащане, защото гарантираше на клиентите си качествена стока. Тази неделя той очакваше добри находки. От доста време се навърташе около едно гнездо в резервата и избра неделята като подходящ момент за своя удар. Яйцата от сокол-скитник бяха много търсени и се продаваха на добра цена. Винаги беше трудно да се добереш до гнездата им, но пък си струваше труда.

Бартън подреди старателно раницата си. Клинове, които щеше да забива в стъблото на високия бор, за да се катери по него. Гумен чук, за да бъде звукът от ударите по-приглушен. Шлем и защитни очила, за да се пази от самите птици. И пластмасови кутии, пълни с памук, в които щеше да прибира трофеите.

Той не бързаше да напусне Манчестър — придвижваше се внимателно по странични улици, опитвайки се да разбере дали не го следват. Откакто преди две години го спипаха, винаги проявяваше особена предпазливост, когато тръгваше на лов. Онзи път го беше проследил един служител на Кралското дружество за защита на птиците и го спипа на местопрестъплението, с две яйца от червена каня. Достатъчно неприятно бе, че се наложи да плати висока глоба, но по-неприятно бе, че вече имаше криминално досие — и то само защото правеше нещо, с което хората се занимаваха от стотици години. От къде според тях бяха дошли всички тези птичи яйца в природонаучните музеи — нали не бяха пластмасови копия? Бяха си истински яйца, събирани от пристрастени на тази тема хора като него.