Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Няма проблем — отвърна Стейси. — Повечето от търсенията ми вървят на автопилот. Ако се появи резултат, ще изчака, докато се върна.

— Жалко, че и жените не могат да бъдат програмирани по същия начин — отбеляза Сам.

— Шегата ти е неуместна — каза Пола.

— А кой казва, че се шегува? — попита Кевин. — Е, хайде, аз тръгвам — и той навлече якето си и взе ключовете си от бюрото.

— Той вече е мъртъв, нали? — попита Пола, обръщайки се към своето бюро, за да направи същото.

Откъм вратата се разнесе гласа на новодошъл участник в разговора.

— Това е почти сигурно — каза Тони. — Въпреки това трябва да действате така, като че ли момчето, което търсите, е още живо.

Карол изви очи към тавана.

— Доктор Хил — изпъшка тя. — Както винаги, точно навреме.

Той пристъпи в стаята. Карол не помнеше да го е виждала така елегантно облечен и толкова спретнат — сякаш се опитваше да направи добро впечатление, нещо, което преди изобщо не би му минало през ума.

— Между другото си напълно права — каза той и кимна, минавайки покрай Тим Паркър. — Тим, нещата са доста по-различни, когато става дума за действителен случай, нали?

Кевин го потупа по рамото, когато се разминаха. Останалите последваха примера му — всеки докосваше Тони, сякаш той беше някакъв талисман. Дори Стейси докосна ръкава му с пръсти.

— Добре дошъл отново сред нас, доктор Хил — каза тя с обичайната си въздържаност.

— Да не прибързваме, Стейси — отвърна Тони, продължи нататък и влезе в кабинета на Карол, изправяйки я пред избора да го последва или да го остави да седи там. При това тя знаеше отлично, че той няма да уважи неприкосновеността на служебната информация. Оставеше ли го сам, незабавно щеше да нападне данните по случая. Така че Карол го последва и хлопна вратата зад себе си.

— Какво търсиш тук? — попита тя, застанала с гръб към вратата, така че Тим Паркър да не вижда изражението й, скръстила ръце на гърдите си.

— Дойдох да помогна — отвърна Тони. — И преди да почнеш да повтаряш същото, което каза вчера, моля да ме изслушаш.

Карол прокара пръсти през косата си и се отдалечи от вратата. Смъкна щорите, после отиде при бюрото си.

— Надявам се основанията ти за всичко това да са сериозни, Тони. Не знам каква част от разговора ни си успял да подслушаш, но е изчезнало още едно момче и аз би трябвало да се съсредоточа върху усилията на хората ми да го открият и върнат у дома.

Тони въздъхна.

— Това е похвално желание, Карол. Но ние и двамата знаем, че няма защо да бързаш толкова. Момчето вече е мъртво.

Карол почувства как желанието й да спори се изпарява. Понякога Тони я вбесяваше със способността си да облича в думи това, което другият само чувстваше, така че спорът ставаше безсмислен. А точно сега тя не искаше да престава да спори. Искаше да продължи да му се сърди, задето не се беше вслушал в това, което тя му беше казала вчера.

— Защо си тук?

— Ами в известен смисъл имам това право. Поради факта, че вече работя за полицейското подразделение, което се занимава с първата жертва на този убиец.

— Какво? — Карол все още не беше в състояние да схване смисъла на думите му.

— Даниъл Морисън не е първата жертва.

Всеки криминалист на ръководна служба храни един страх в сърцето си. Тъй като няма постоянен обмен на цялата постъпваща информация в различните полицейски подразделения из Обединеното кралство, всяко убийство, което не можеше да бъде определено като „битово“, криеше възможността да не е първа проява на убиеца. Преди няколко години двайсетина регионални полицейски централи направиха съпоставки между документациите си по неразрешени убийства от изминалото десетилетие. Работейки с Тони и други профайлъри, криминалистите сравняваха досиетата, за да проверят дали няма да открият свързващи ги следи. В резултат на това бяха стигнали до извода, че на територията на Обединеното кралство действат поне трима серийни убийци. Трима убийци, за чието съществуване дотогава никой не беше подозирал. Резултатът ужаси всички криминалисти, занимаващи се с убийства. Тогава Тони бе казал на Карол: „По принцип първото убийство е най-информативно за нас, защото тогава убиецът още изпробва похвата си, за да разбере какво точно иска. Следващия път вече е рафинирал метода си и действа по-умело“.

А сега идваше да й каже, че тя не разполага дори с предимството да работи върху първото убийство. Искаше й се да му възрази, а можеше и да успее, но първо имаше нужда от отговорите на няколко въпроса.