Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Разбирам, приятел, и не си правя никакви илюзии по въпроса. Работата е там, че май имаме ново постъпление за вашата бодра група.

— Труп ли сте открили?

— Все още не. Но при нас обявиха за издирване четиринайсетгодишно момче на име Нийл Куонтик. Майка му ни вади душите от сутринта. Минало е известно време, докато тиквениците от приемната съобразят, че по характеристики случаят може да се вписва във вашето разследване. Прехвърлиха го при нас едва преди половин час. Е, проявявате ли интерес или не?

Кевин се поизправи на стола си и взе една химикалка.

— Какви са подробностите?

— Хлапето е от квартала с общинските жилища. Живее с майка си в комплекса „Брусхил“. Тя казва, че синът й тръгнал към центъра вчера следобед. Не й е казал нито къде отива, нито с кого смята да се срещне. Така и не се прибрал. Опитала се да го търси по мобилния телефон, но той бил изключен. Типичен случай на немарлива майка, няма никаква представа нито какви са приятелите на сина й, нито с какво се занимава той, когато не си е у дома. И ето ни сега в тази неделна утрин, от хлапето все още няма и следа. Искате ли да се заемете със случая?

„Искаме вероятно повече, отколкото вие искате да се отървете от него“.

— Трябва да видим с какъв материал разполагате. Звучи така, като че ли е по нашата част. Трябва да прегледам данните и да ги представя на шефа, нали знаете как е.

— Ясно, приятел. Така да бъде, пращам веднага материалите — тоест съобщението, че е обявен за издирване с описанието и една снимка. Ще ме уведомите, щом вземете решение, нали?

Кевин затвори телефона с мрачно изражение. Пола срещна погледа му и повдигна въпросително вежди. В отговор Кевин насочи палеца на едната си ръка към пода.

— По всичко личи, че е изчезнало още едно дете — каза той потиснато. Мислеше за сина си и изпитваше желание да подкара колата към къщи, да затвори момчето у дома и да не го пуска навън, докато всичко това не приключи.

— О, не! — изпъшка Пола. — Горките му родители!

Кевин предпочиташе да не мисли по въпроса.

— Трябва да поговоря с шефката.

Когато работиш в екип за разследване на убийства, усещането за „дежа вю“ никога не е свързано с нещо приятно. За Карол то подчертаваше предчувствието за провал. Не бяха заловили убиеца — въпреки усилията на блестящия й екип, съставен от най-добрите специалисти. Убиецът беше още на свобода, беше се добрал до нова жертва и кой знае още колко щяха да последват? В непълен състав, под напрежение и с ясното съзнание какъв е залогът в настоящия случай, екипът за разследване на особено тежки престъпления никога не се беше изправял пред по-сериозно предизвикателство.

Карол огледа подчинените си, съзнавайки дълбоко в себе си, че вече са закъснели и няма да спасят Нийл Куонтик. Ако Гриша бе преценил правилно часът на настъпване на смъртта — а нямаше причини той да е сгрешил — убиецът убиваше жертвите си почти незабавно. Не рискуваше да ги държи в плен, докато задоволи желанията си. Карол си каза, че това само по себе си беше необичайно. Обикновено такива убийци се стремят да получат максимално удовлетворение от злодеянието си. Това беше едно от нещата, които трябваше да направят впечатление на Тим Паркър. Той току-що беше представил втория си опит за профил, който не беше по-успешен от първия, в смисъл, че не съдържаше никакви стойностни заключения и нищо, което би помогнало на разследването. Тя не бе имала възможност да разговаря с него, а той се навърташе в дъното на помещението като малко дете, което очаква похвала от родителите си. Едно беше сигурно — нямаше да дочака похвала от нея.

— Така — поде тя, опитвайки се да прикрие умората си. — Вероятно вече всички знаете, че е постъпило ново съобщение за изчезнал тийнейджър. Не е изключено майката да е изпаднала в неоснователна паника. Доколкото разбирам, снощи са постъпили три-четири подобни съобщения, но после се оказвало, че е ставало дума за фалшива тревога. Данните по последното обаждане като че ли налагат да го приемем по-сериозно, така че на първо време приемаме, че става дума за трети случай от серия.

Думите й бяха посрещнати с приглушени изрази на съгласие.

— Разпитите на свидетелите и търсенето се водят от полицията на южната градска част. Кевин, искам ти да поддържаш връзка с тях. Пола, тръгваш с Кевин. Ако има основания предположението ни да се потвърди, държа да започнете незабавно с повторни разпити на свидетелите. Не искам нещо да бъде пропуснато само защото служителите, водили първоначалните разпити, не разполагат с вашата подготовка. Сам, засега се налага да отложим въпроса с Найджъл Барнс — ти се заемаш с майката. Уведомяваш ни незабавно за всичко, което успееш да научиш от нея, но се постарай колегите от южната градска част да получат копия от същите сведения. Освен това — Стейси, съжалявам, знам, че си затрупана със задачи, но трябва да отидеш със Сам, за да видиш дали не може да се открие нещо в компютъра на Нийл.