Томас Харис - Ханибал

Нямаше съмнение — главата на Исус беше на Старлинг.

— Друга аномалия е фактът, че фигурата е прикована към кръста през китките, а не дланите.

— Това е правилното — обади се Мейсън. — Трябва да се приковават през китките и да се използват големи дървени шайби, иначе плътта се разкъсва и те падат от кръста. С Иди Амин го установихме от личен опит, когато той реши да пресъздаде всичко в Уганда един Великден. Приковахме нашия Спасител през китките. Всички рисувани разпятия са погрешни. Грешка при превода между староеврейските и латинските Библии.

— Благодаря — каза доктор Домлинг неубедено. — Разпятието явно представлява унищожен обект на преклонение. Обърнете внимание, че ръката, която показва минутите, е на шест и стеснително прикрива половите органи. Другата ръка показва малко след девет. Това девет е ясна препратка към часа, в който се смята, че е бил разпнат Христос.

— А когато обединим шест и девет, обърнете внимание, получаваме шейсет и девет, доста популярна сексуална поза — не се стърпя Марго.

— А сега да разгледаме писмата на доктор Лектър до Кларис Старлинг. Кордел, ако обичате. — Доктор Домлинг извади лазерна показалка от джоба си. — Виждате, че почеркът, красиво ръкописен, сякаш гравиран, изпълнен с писалка с широк писец, е толкова равен, че сякаш е дело на машина. Подобен почерк можем да срещнем при средновековните папски вули. Красив е, но същевременно плашещо равномерен. Тук няма нищо спонтанно. Този човек планира. Написал е първото писмо малко след бягството си, при което е убил петима души. Да зачетем текста.

Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?

Дължиш ми това сведение, както знаеш, и аз си го искам.

Давай обяви в „Таймс“ и в „Интърнешънъл Хералд Трибюн“. На първо число на всеки месец. За всеки случай го включи и в „Китайски ежедневник“.

Няма да се учудя, ако отговорът е едновременно „да“ и „не“. Агнетата ще млъкнат засега. Но ти ще трябва непрекъснато — отново и отново — да си завоюваш това благословено мълчание, тази тишина. Защото движещата ти сила е всяка човешка мъка, а мъка винаги ще има.

Нямам намерение да те навестявам, Кларис, защото светът е далеч по-интересен, когато те има. Ще те помоля и ти да ми отвърнеш със същото.

Доктор Домлинг намести очилата на носа си и се прокашля.

— Това е класически пример за авункулат… В специализираната литература все по-често го наричат „авункулат на Домлер“. Вероятно ще бъде включен в следващото издание на „Наръчника за диагностика и статистика“. На обикновен език може да се дефинира като заемане на поза на мъдър и загрижен покровител, с цел да се постигне лична облага. От записките по случая разбирам, че въпросът за агнетата е свързан с преживяване от детството на Кларис Старлинг, клане на агнета в ранчото в Монтана, където е била осиновена — продължи доктор Домлер със сухия си глас.

— Разменяла е информация с Лектър — обади се Крендлър. — Лектър е знаел нещо за серийния убиец Бъфало Бил.

— Второто писмо, писано седем години по-късно, на пръв поглед съдържа думи на утеха и подкрепа — каза Домлинг. — За да я измъчва, споменава родителите й, които тя явно боготвори. Нарича баща й „нощен пазач“, а майка й „камериерка“. След това им приписва чудесните качества, които тя лесно може да си въобрази, че са притежавали, а след това използва същите тези качества, за да оправдае собствените й професионални провали. Очевидно иска да й стане приятно. Тук става дума за контрол. Мисля, че Старлинг може да изпитва трайна привързаност към баща си — имаго, — което й пречи да встъпва с лекота в сексуални връзки и може да я тласне по някакъв начин към доктор Лектър чрез прехвърляне на качества, а той в перверзността си веднага би се възползвал. Във второто писмо отново я подканя да му се обади чрез лична обява и дава кодово име.

Боже мой! Този няма ли да млъкне! Несвъртането и скуката бяха мъчение за Мейсън, защото не можеше да шава на мястото си като другите хора.

— Добре, чудесно, браво, докторе — прекъсна го той. — Марго, открехни малко прозореца. Имам нов източник за Лектър, доктор Домлинг. Познава както Старлинг, така и Лектър, и ги е виждал заедно. Той се е въртял около Лектър повече от всеки друг и искам да поговорите с него.

Крендлър се размърда на канапето, а вътрешностите му се разбълникаха, защото виждаше накъде отиват нещата.

Мейсън каза нещо по уредбата и в стаята влезе висок мъж. Тялото му беше мускулесто като на Марго и беше облечен в бяла престилка.