Томас Харис - Ханибал

— Да, сър.

На вратата каза:

— Надявам се наистина да си ме разбрала. Може би това е шанс да подобриш положението си тук. Така наречената ти „кариера“ се нуждае от всяка възможна подкрепа.

Бъдещата фотолаборатория вече беше оборудвана с вентилационна уредба. Без да сваля поглед от лицето му, Старлинг я включи, изсмука миризмата на афтършейва му и боята за обувки. Крендлър мина през завесите на вратата, без да каже „довиждане“.

Въздухът пред Старлинг затрептя като мараня над стрелбище. В коридора Крендлър чу гласа й:

— Ще ви изпратя, господин Крендлър.

Чакаше го кола с шофьор. Все още беше на такова ниво в йерархията, че му се полагаше обикновен „Меркюри Гранд Маркиз“.

Преди да успее да се качи в колата, вече отвън, Старлинг каза:

— Почакайте, господин Крендлър.

Крендлър се обърна към нея учуден. Може би имаше нещо. Гневна капитулация? Сетивата му се изостриха.

— Тук сме навън — продължи Старлинг. — Няма подслушвателни устройства, освен ако вие не си носите. — Обзе я непреодолимо желание. Когато работеше с прашните книжа, носеше широка дънкова риза върху плътно прилепнала памучна фланелка.

Не бива да го прави. Майната му.

Откопча ризата и я разтвори.

— Виждате ли? Не нося никакви машинки. — Не носеше и сутиен. — Това може би ще е единствената възможност да поговорим насаме и искам да ви попитам нещо. Работя от години и при всяка възможност забивате нож в гърба ми. Каква е причината, господин Крендлър?

— Добре дошла си да дойдеш да поговорим… Ще ти отделя време, ако искаш да разгледаме…

— Говорим сега.

— Сама си отговори, Старлинг.

— Защото не искам да се виждаме извън работата? Или защото ви казах да отидете у дома при жена си?

— Не се самозалъгвай, Старлинг… Този град е пълен с провинциални путки.

Качи се в колата и тупна с ръка по таблото. Голямата машина потегли. Устните му се движеха, защото съжаляваше, че не го е казал докрай: „Провинциални путки като теб.“ В бъдеще го очакваха — беше убеден в това — множество политически речи и искаше да изостри вербалното си карате, да усвои още по-добре умението да хапе с думи.

— Казвам ти, може и да стане — проговори Крендлър към хриптящата тъмнина, където лежеше Мейсън. — Преди десет години и дума не можеше да става за подобно нещо, но сега тя е в състояние да прехвърля списъци с клиенти през компютъра както лайното минава през гъска. — Той се размърда под арката светлина над канапето.

Силуетът на Марго се очертаваше пред аквариума. Вече беше свикнал да сквернослови пред нея и дори му доставяше удоволствие. Можеше да се обзаложи, че Марго умираше да има хуй. Искаше му се да каже „хуй“ пред нея и измисли как да го направи.

— Ако знаеш как е подредила нещата и колко добре е запозната с предпочитанията на Лектър. Вероятно ще може да ти каже и от коя страна си носи хуя.

— Като стана дума за това, Марго, извикай доктор Домлинг — каза Мейсън.

Доктор Домлинг чакаше в залата за игри отвън, при големите животни. Мейсън го виждаше на екрана как изучава плюшения скротум на жирафа, до голяма степен по начина, по който семейство Вигерт бе обикаляло статуята на Давид. На екрана изглеждаше много по-дребен от играчките, сякаш се беше свил, за да може по-лесно да пропълзи в нечие детство, различно от неговото собствено.

В светлината над къта за сядане на Мейсън физиологът изглеждаше сух и много чист, но имаше пърхот. Беше преметнал косата си над плешивия скалп, а на верижката на ръчния му часовник висеше медальон-ключе на „Фи Бета Капа“, дружеството на изтъкнатите учени. Седна срещу Крендлър с вид на човек, който познава стаята.

Във фруктиерата с плодове и орехи имаше червива ябълка, обърната с дупката на червея към него. Доктор Домлинг я обърна на другата страна. Очите му зад дебелите очила проследиха Марго с удивление, граничещо с тъпотата, когато тя дойде до маста, взе още два ореха и отново се оттегли на мястото си край аквариума.

— Доктор Домлинг оглавява Факултета по психология в университета Бейлър. Той е декан на катедрата, финансирана от моето семейство — обясни Мейсън на Крендлър. — Попитах го какво би мото да свързва доктор Лектър и агента на ФБР Кларис Старлинг. Говорете, докторе.

Домлинг гледаше напред, като че ли беше на свидетелската банка в съда. Обърна се към Мейсън, сякаш там седяха съдебните заседатели. Крендлър веднага долови опита му на съдебен експерт, който дава показания срещу две хиляди долара на ден.