Томас Харис - Ханибал

— Господин Върджър е запознат с квалификацията ми. Вие желаете ли да я чуете? — попита той.

— Не — отговори Крендлър.

— Прегледах бележките, които тази жена Старлинг е водила по време на разговорите си с Ханибал Лектър, писмата му до нея и материала, който ми предоставихте с обща информация за двамата — започна докторът.

Крендлър се сепна и Мейсън го успокои:

— Доктор Домлинг подписа споразумение за конфиденциалност.

— Кордел ще покаже диапозитивите на монитора, когато са ви нужни, докторе — обади се Марго.

— Най-напред малко предварителни сведения. — Домлинг погледна записките си. — Знаем, че доктор Ханибал Лектър е роден в Литва. Баща му бил граф, титлата е от десети век, майка му е от видната италианска фамилия Висконти. По време на немското отстъпление от Русия преминаващи нацистки танкове обстрелвали имението им край Вилнюс от пътя, убили родителите му и повечето слуги. След това децата изчезнали. Били са две — Ханибал и сестра му. Не знаем какво е станало със сестрата. Същественото в случая е, че Лектър е сирак, също като Кларис Старлинг.

— Което аз ти казах — обади се Мейсън нетърпеливо.

— Но до какво заключение стигнахте? — попита доктор Домлинг. — Не смятам, че става дума за някакво взаимно съчувствие между двама сираци, господин Върджър. Тук не можем да говорим за симпатия. Тя няма място. А милосърдието се въргаля окървавено в прахта. Изслушайте ме. Това, че и двамата са сираци, дава възможност на доктор Лектър по-добре да я разбере и в крайна сметка да я контролира. Всичко тук опира до контрола. Старлинг, както ми казахте, е отраснала по сиропиталища и досега не е имала стабилна лична връзка с мъж. Живее със своя някогашна състудентка, чернокожо момиче.

— Много е вероятно връзката им да е сексуална — намеси се Крендлър.

Психологът дори не го удостои с поглед — предположението му бе автоматично отхвърлено.

— Никога не се знае със сигурност защо някой живее с някой друг.

— Това е едно от скритите неща, както пише в Библията — каза Мейсън.

— Старлинг изглежда доста апетитно, ако си падаш по пълнозърнестия хляб — додаде Марго.

— Мисля, че тя привлича Лектър, а не обратното — отбеляза Крендлър. — Виждали сте я… Студена като умряла риба.

— Смятате ли, господин Крендлър? — попита Марго с присмех в гласа.

— Мислиш ли, че е обратна, Марго? — намеси се Мейсън.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Каквато и да е, не го споделя с околните, това е моето впечатление. Мисля, че е костелив орех, но си беше сложила маска на добро момиче. Не бих казала обаче, че е студена риба. Не разговаряхме дълго, но това е впечатлението ми. Беше, преди да имаш нужда от моята помощ, Мейсън. Изгони ме, помниш ли? Не мога да кажа, че е студена като риба. Момиче като нея трябва да спазва дистанция, защото наоколо гъмжи от задници, които непрекъснато те свалят.

Крендлър остана с впечатлението, че погледът на Марго се задържа върху него прекалено дълго, независимо че тя беше в тъмното и виждаше само силуета й.

Колко странни бяха гласовете в тази стая… Внимателният бюрократичен говор на Крендлър, педантичният магарешки рев на Домлинг, дълбоките резониращи тонове на Мейсън с липсващите съгласни и грубият нисък глас на Марго, която говореше с присвити устни като недоволно от юздата си пони. И като фон на всичко това придиханията на машината, подаваща въздух на Мейсън.

— Имам представа за личния й живот — допълни Домлинг — във връзка с очевидния й комплекс по отношение на бащата. Ще се върна на това след малко. Сега ще разгледаме трите документа на доктор Лектър, свързани с Кларис Старлинг. Две писма и рисунка. Рисунката е на часовник-разпятие, който е измислил, докато е бил в психиатричната болница. — Доктор Домлинг вдигна очи към екрана. — Диапозитивът, ако обичате.

Някъде извън стаята Кордел показа удивителната скица на поставения високо монитор. Оригиналът е въглен върху амбалажна хартия. Копието на Мейсън е правено на хелиограф и линиите са сини като натъртено.

— Опитал се е да патентова това нещо — продължи Домлинг. — Както виждате, Христос е разпнат върху циферблата на часовника, а ръцете му се въртят, за да показват времето, подобно на часовниците с Мики Маус. Интересното тук е, че клюмналата напред глава е с лицето на Кларис Старлинг. Нарисувал е скицата по време на разговорите им. Ще покажем и снимката на тази жена, за да се убедите. Кордел ли беше името? Кордел, покажете, моля, снимката.