Томас Харис - Ханибал

— Какво беше отношението му към другия затворник, който е хвърлил спермата? Имаха ли някакви взаимоотношения?

— Не съвсем — отговори Барни. — Доктор Лектър просто го уби същата нощ.

— Били са в отделни килии — учуди се доктор Домлинг. — Как го е направил?

— Три килии по-нататък, на отсрещната страна — поясни Барни. — Посред нощ доктор Лектър поговори малко с него и после му каза да глътне езика си.

— Значи Кларис Старлинг и Ханибал Лектър станаха… приятели? — попита Мейсън.

— В рамките на формалните отношения — отвърна Барни. — Разменяха информация. Доктор Лектър й подсказваше неща за серийния убиец, когото тя търсеше, а тя му се отплащаше с лична информация за самата нея. Доктор Лектър казваше, че имала повече кураж, отколкото било полезно за нея. Казваше, че е „прекалено ревностна“, и смяташе, че може да се приближи прекалено много до ръба, ако смята, че задачата й го изисква. Веднъж също така каза, че била „прокълната с вкус“. Нямам представа какво имаше предвид.

— Доктор Домлинг, какво иска той? Да я чука, да я убие, да я изяде или какво? — изброи Мейсън възможностите, които виждаше.

— Вероятно и трите — отговори доктор Домлинг. — Не бих се наел да предскажа порядъка, в който би извършил тези неща. Това е същността на онова, което мога да ви кажа. Няма никакво значение, че таблоидите и таблоидният манталитет искат да придадат романтичен привкус на цялата история в духа на „Красавицата и Звяра“. Целта му е нейното падение, да я накара да страда, да я убие. Реагирал е два пъти. Когато е била унизена със спермата в лицето и после, когато вестниците са я дъвкали, след като е застреляла онези хора. Явява се в ролята на ментор, но всъщност го възбужда бедата й. Когато историята на Ханибал Лектър бъде написана, а това ще стане, случаят ще бъде определен като поредния авункулат на Домлер. За да го привлече, тя трябва да е изпаднала в някаква беда.

Върху гумоподобното пространство между очите на Барни се появи бразда.

— Може ли да добавя нещо, господин Върджър, след като зададохте въпроса? — Не изчака да получи разрешението. — В болницата доктор Лектър реагира, когато видя, че тя успя да се овладее, когато избърса лицето си и направи каквото трябва. В писмата си я нарича „воин“ и отбелязва, че е спасила детето в престрелката. Възхищава се и уважава куража и самодисциплината й. Самият той казва, че не смята да я посещава. Едно от нещата, които никога не прави, е да лъже.

— Точно това е таблоидният манталитет, който имах предвид — каза Домлинг. — Ханибал Лектър не е способен на чувства като уважение или възхищение. Не изпитва топлота или привързаност. Това е една романтична заблуда и тя ясно показва опасностите на недостатъчното образование.

— Доктор Домлинг, не ме помните, нали? — попита Барни. — Аз бях на смяна, когато вие опитахте да разговаряте с доктор Лектър, подобно на толкова много други. Вие бяхте този, който си тръгна разплакан. След това той анализира книгата ви в „Американски психиатричен журнал“. Не се учудвам, че статията му ви накара да се разплачете.

— Достатъчно, Барни — прекъсна го Мейсън. — Погрижи се за обяда ми.

— Няма нищо по-лошо от недопечен самоук човек — отбеляза доктор Домлинг, когато Барни излезе.

— Не ми беше казал, че си говорил с Лектър, докторе — рече Мейсън.

— Той беше в кататоничен ступор, нямаше какво да измъкна от него.

— И това те е накарало да се разревеш?

— Не е вярно.

— Отхвърляш казаното от Барни?

— Заблуден е не по-малко от момичето.

— Вероятно и самият Барни си пада по Старлинг — намеси се Крендлър.

Марго се изсмя достатъчно силно, за да я чуе Крендлър.

— Ако искате Кларис Старлинг да стане привлекателна за доктор Лектър, покажете му я, изпаднала в беда — каза доктор Домлинг. — Нека бедата, в която се намира, му подскаже какви беди той може да й причини. Когато я види ранена по някакъв символичен начин, ще се възбуди по същия начин, както ако я гледа да мастурбира. Когато лисицата чуе писък на заек, веднага се притичва, но не на помощ.

— Не мога да ти доставя Кларис Старлинг — каза Крендлър, когато Домлинг си отиде. — Мога да ти кажа къде е и с какво се занимава, но не съм в състояние да контролирам разпределението на задачите във ФБР. Ако Бюрото я пусне като примамка, можеш да си сигурен, че ще я пазят както трябва.

Крендлър боцна с показалец тъмнината около Мейсън, за да подчертае думите си.

— Не можеш да се намесиш в подобна акция. Не можеш да прескочиш охраната и да отмъкнеш Лектър. Засадата ще засече твоите хора за нула време. Второ, Бюрото би предприело активни мерки само ако той й се обади отново или има доказателства, че е наблизо. И преди й писа, но така и не се появи. За подобна операция ще са нужни поне дванайсет души, а това е много скъпо. Щеше да е по-добре, ако не я беше отървал от горещия стол, на който я насадиха заради престрелката. Ако сега опиташ да върнеш нещата и отново да я атакуваш за същото, ще се забърка голяма каша.