Томас Харис - Ханибал

Търпението на Старлинг не търпеше промяна към добро през четвъртото десетилетие от живота й. С помощта на шефа на отдела Джак Крофорд, подкрепен от прокуратурата, тя успя да се снабди със съдебна заповед цялата колекция на колежа да се прехвърли в подземието й в Куонтико. Щатските полицаи извършиха операцията с помощта на един-единствен микробус.

Съдебната заповед предизвика вълни, както се очакваше. В крайна сметка тези вълни докараха Крендлър…

В края на две дълги седмици Старлинг успя да подреди библиотечните материали в своя импровизиран информационен център „Лектър“. Късно в петък вечерта изми лицето и ръцете си от прахоляка, угаси лампата и седна на пода в ъгъла, вперила поглед в претрупаните с книжа рафтове. Може би бе задрямала за момент…

Събуди я миризма и изведнъж разбра, че не е сама. Миришеше на боя за обувки.

Стаята беше полутъмна и Пол Крендлър крачеше покрай рафтовете бавно, като се взираше в книгите и снимките. Не си бе направил труд да почука — на завесите не можеше да се чука, но Крендлър така или иначе нямаше склонността да чука, особено в подчинените му институции. Тук в мазето на Куонтико се чувстваше определено като благотворител в бедняшки квартал.

Едната стена беше заделена за престоя на доктор Лектър в Италия — имаше огромна снимка на Риналдо Паци, увиснал с изкормени черва от терасата на Палацо Векио. Срещуположната стена беше посветена на престъпленията на доктора в Съединените щати и на нея доминираше полицейската фотография на убития преди години от доктор Лектър ловец. Тялото му беше окачено на кука и имаше всички рани от средновековните илюстрации на „Раненият човек“. Много папки с дела бяха струпани по рафтовете заедно с гражданските искове срещу доктор Лектър от семействата на жертвите.

Личните книги на доктор Лектър от времето на медицинската му практика също бяха тук, подредени точно както някога в кабинета му. Старлинг бе проучила стари полицейски снимки с увеличително стъкло и си бе направила труда да подреди книгите по същия начин. Голяма част от светлината в помещението идваше от рентгенова снимка на черепа на доктора, поставена върху осветено отзад стъкло на стената. Другата светлина идваше от компютъра върху едно бюро в ъгъла. В момента на екрана се въртеше скрийнсейвър, наречен „Опасни създания“. От време на време компютърът изръмжаваше.

Край машината бяха струпани резултатите от издирванията й. Събираните с мъка късчета хартия, разписки, разбити по пера сметки, които показваха как доктор Лектър е живял в Италия и Америка, преди да бъде изпратен в болницата. Беше нещо като импровизиран каталог на вкусовете му.

Върху един плосък скенер вместо маса беше наредила сервиза за един човек, оцелял от подредбата в дома му в Балтимор: порцелан, сребро, кристал, снежнобели салфетки, свещник — един квадратен метър елегантност на фона на гротескните фигури по стените.

Крендлър взе голямата винена чаша и я чукна с нокът. Никога не бе докосвал плътта на престъпник, никога не се бе борил с престъпник на живо и смяташе доктор Лектър за нещо като плашило за медиите и възможност за себе си. Виждаше собствената си фотография сред подобна експозиция в музея на ФБР, след като Лектър умре. Разбираше огромната стойност, която можеше да има за една кампания. Крендлър почти беше опрял носа си в рентгеновата снимка на обемистия череп на доктора и когато Старлинг го заговори, се стресна и зацапа повърхността на снимката с мазнина от носа си.

— Мога ли да ви помогна, господин Крендлър?

— Защо седиш там на тъмно?

— Размишлявам, господин Крендлър.

— От Капитолия искат да знаят какво правим във връзка с Лектър.

— Правим ето това.

— Разкажи ми, Старлинг. Въведи ме в картинката.

— Няма ли да предпочетете господин Крофорд да…

— Къде е той?

— Господин Крофорд е в съда.

— Струва ми се, че изпуска двата края, ти нямаш ли това чувство?

— Не, сър, нямам го.

— Какво правиш тук? От колежа вдигнаха пушилка, когато взехте нещата от библиотеката им. Това можеше да се уреди по-дипломатично.

— Тук сме събрали всичко, което успяхме да намерим за доктор Лектър. Предмети и документи. Оръжията му са на съхранение в „Огнестрелни оръжия и инструменти“, но имаме дубликати. Тук са и остатъците от личния му архив.

— Какъв е смисълът? Какво правите всъщност? Преследвате престъпник или пишете книга? — Крендлър млъкна за момент, за да запише остроумието в речниковия си фонд. — Ако например някой висш републиканец от Комисията по съдебните пропуски ме попита какво правиш ти, специален агент Старлинг, за залавянето на Ханибал Лектър, какво трябва да му отговоря?