Томас Харис - Ханибал

— Просто преглеждат пликовете на флуороскоп. Нямам нищо против, но все пак имам право да чета личната си поща. Никой не ми е казал нищо.

— Не го прави нашият отдел.

— Не е и кварталният полицай, господин Крофорд, а някой достатъчно високопоставен, за да има право да издейства секретна заповед.

— В същото време обаче смяташ, че аматьори отварят писмата ти? — Тя мълча достатъчно дълго, за да има време той да добави: — И по-добре, защото иначе нямаше да забележиш, нали, Старлинг?

— Да, сър.

Той присви устни.

— Ще проуча въпроса. — Подреди флаконите с хапчета пред себе си. — Ще говоря с Карл Шърмър от Правосъдието. Ще оправим нещата.

Шърмър беше бита карта. Носеха се слухове, че ще се пенсионира до края на годината — всички приятели на Крофорд излизаха в пенсия.

— Благодаря, сър.

— Сред студентите ти има ли някой обещаващ? Някой, за когото си струва да се борим да дойде при нас?

— Още не мога да кажа за криминологията… Стесняват се от мен при сексуалните престъпления. Има двама много добри стрелци.

— Такива имаме повече, отколкото ни трябват. — Погледна я бързо. — Нямах предвид теб.

В края на този ден, през който бе пресъздавала смъртта му, Кларис Старлинг отиде на гроба на Джон Бригъм в националното гробище Арлингтън.

Сложи ръка на надгробния камък, все още грапав от длетото. Изведнъж почувства върху устните си конкретното усещане, когато целуна челото му за последен път, студено като мрамор, леко грапаво от пудрата, когато се приближи до ковчега и сложи в ръката му под бялата ръкавица последния си медал от състезанията по стрелба.

Сега листата в Арлингтън падаха и покриваха земята. С ръка върху надгробния камък на Джон Бригъм, загледана в акрите с гробове, Старлинг се питаше още колко ли като него бяха погубени от глупостта, себичността и пазарлъците на износени старци.

Независимо дали вярваш в Бога, или не, ако си воин, Арлингтън за теб е свято място и не е трагедия да умреш, трагедия е да умреш напразно.

Чувстваше се свързана с Бригъм и връзката не беше по-слаба, защото така и не бяха станали любовници. Коленичила край гроба му, си спомни: попита я нещо, деликатно, и тя каза „не“, а после я попита дали могат да бъдат приятели и тя каза „да“ — беше искрена.

Коленичила в Арлингтън се замисли за далечния гроб на баща си. Не го бе посещавала, откакто завърши първа колежа и отиде да му го каже. Питаше се дали не е време да отиде пак.

Залезът зад черните клони на Арлингтън беше оранжев като портокала, който бе яла с баща си. Далечният звук на тръба я накара да потрепери, камъкът студенееше под ръката й.

Виждаме го през парата на дъха си, в ясната нощ над Нюфаундленд — ярка точка, увиснала в Орион, която бавно се придвижва напред, Боинг 747, който се движи на запад и преодолява вятър, чиято скорост е сто мили в час.

В задната част, където настаняват пътниците от организираните групи, са петдесет и двамата участници в екскурзията „Фантазия в стария свят“ — обиколка на единайсет страни за седемнайсет дни, — които се връщат в Детройт и Уиндзър, Канада. Място за раменете по петдесет сантиметра. Място за задниците по петдесет сантиметра. Това е с пет сантиметра повече от онова, с което са разполагали робите при транспортирането им от Африка.

На пасажерите се връчват леденостудени сандвичи с хлъзгаво месо и топено сирене, а вдишването на пръдните и издишванията на останалите в икономично пречиствания въздух силно напомня принципа за угояване на добитъка и свинете със собствените им отпадъци, въведен от месопроизводителите през петдесетте години.

Доктор Ханибал Лектър е в средата на средния ред в задната част на самолета, от двете му страни има деца, а в края на реда седи жена с бебе. След толкова много години в килии и окови доктор Лектър не обича ограничените пространства. Компютърната игра в ръцете на момчето до него писука непрестанно.

Както мнозина други, пръснати из салона с най-евтините места, доктор Лектър също носи яркожълта значка с ухилена физиономия и червен надпис CAN-AM TOURS и както мнозина други е с ерзац спортно елече, за да му топли. Елечето му е с емблемата на „Торонто Мейпъл Лийфс“ — хокеен отбор. Под дрехите към тялото му са закрепени доста пари в брой.

Доктор Лектър е с групата от три дни, след като е купил мястото в Париж от брокер на отменени в, последния момент резервации. Мъжът, който би трябвало да седи на това място, бе заминал за Канада в ковчег, след като сърцето му не бе издържало изкачването до купола на катедралата „Св. Петър“.