Томас Харис - Ханибал

Бе избрал тъкмо това място, за да хвърли жребия си, защото тук някога му се бе явило прозрението, което го бе направило известен и след това го бе провалило.

Италианското чувство за ирония бе силно развито у Паци — колко знаменателен бе фактът, че откровението го бе споходило точно под този прозорец, където може би все още витаеше гневният дух на предтечата му. На същото това място се появяваше възможността завинаги да промени съдбата на фамилията Паци.

Беше станал известен заради преследването на друг сериен убиец — Il Mostro, Чудовището. Заради него по-късно гарваните бяха започнали да кълват сърцето му. Преживяването му позволи да направи новото си откритие, но така или иначе краят на случая Il Mostro бе вгорчило вкуса в устата му и го бе направил склонен към опасни игри извън рамките на закона.

Il Mostro, Чудовището на Флоренция, бе дебнал влюбени двойки в продължение на седемнайсет години през осемдесетте и деветдесетте. Примъкваше се зад гърба им крадешком, докато се прегръщаха в някоя от многобройните алеи за влюбени, убиваше ги с малокалибрен пистолет и внимателно аранжираше труповете, като използваше цветя и разгалваше едната гръд на момичето. Правеше го по един и същи начин и човек, видял труповете, имаше чувството, че някъде вече е виждал всичко това. Дежа вю.

Освен това Чудовището си отрязваше анатомични трофеи от жертвите си, освен в един случай, когато бе убил двойка дългокоси немски хомосексуалисти, очевидно по грешка.

Общественият натиск върху Квестурата, за да залови Il Mostro, беше страхотен и бе принудил предшествениците на Риналдо Паци да напуснат заемания пост. Когато Паци стана главен инспектор, той приличаше на човек, който се бори с пчели — репортерите се тълпяха навсякъде, дори в кабинета му, когато бе възможно, а фотографите го дебнеха на Виа Дзара пред задния вход на Квестурата, откъдето излизаше с колата си.

Туристите във Флоренция от онова време си спомнят разлепените навсякъде плакати с едно-единствено втренчено око, което предупреждаваше влюбените двойки да се пазят от Чудовището.

Паци работеше като обладан от духове.

Беше се свързал с Отдела по поведенчески науки към ФБР за съдействие при изграждането на психологическия портрет на престъпника и бе изчел всички материали на Бюрото по въпроса.

Беше предприел активни мерки — в някои алеи и често посещавани места край гробищата имаше повече полицаи, отколкото влюбени. Жените в полицията се бяха оказали недостатъчно за целта. През топлите летни месеци се налагаше да пуска само мъже, единият с перука. Бяха пожертвани множество мустаци. За да даде пример, самият Паци обръсна мустаците си.

Чудовището беше предпазлив. От време на време нанасяше удар, но явно нямаше вътрешна нужда да го прави често.

Паци забеляза, че през изминалите години имаше дълги периоди, когато не се беше проявявал, а най-вече правеше впечатление една продължителна пауза от осем години. Паци се хвана за това. Мъчително, методично, с помощта на всички агенции, които успяваше да заплаши достатъчно, като конфискува компютъра на племенника си, за да го използва заедно с единствената машина на Квестурата, успя да състави списък на всички престъпници в Северна Италия, чиито престои в затвора съвпадаха с паузите на Чудовището. Бяха деветдесет и седем.

Паци взе едно бързо и удобно старо алфа ромео GTV на някакъв бандит, ограбил банка, и за месец навъртя с колата повече от пет хиляди километра. В края на краищата успя лично да разпита деветдесет и четирима от осъдените. Останалите бяха сакати или покойници.

На местопрестъпленията нямаше почти никакви следи, които да му позволят да стесни кръга на издирваните. Нямаше отпечатъци от пръсти, никакви телесни течности или други подобни.

При едно от убийствата, в Импрунета, бе открита една-единствена гилза. Беше 22-ри калибър, със страничен капсул, надраскана при изхвърлянето както при полуавтоматичен колт, вероятно модел удсман. Всички убийства бяха извършени със същото оръжие. По куршумите не личаха следи от заглушител, но все пак не беше изключено и да е имало.

Паци беше типичен представител на фамилията си, но преди всичко беше амбициозен. Освен това имаше млада и красива жена с вечно отворена човка. Усилията свалиха шест килограма от слабото му тяло. По-младите служители на Квестурата казваха, че е заприличал на койота от анимационните филмчета, дето вечно преследва онази бягаща птица.

Когато някакви млади тарикати заредиха в компютъра на Квестурата програма, която промени лицата на Тримата тенори в муцуни на магаре, свиня и козел, Паци гледа втренчено екрана толкова дълго, че неговата собствена физиономия накрая придоби магарешко изражение.