Томас Харис - Ханибал

Осветлението в стаята му беше изгасено и той виждаше звездите — едри, увиснали съвсем ниско на фона на черното небе.

Подигравката, стаена в този стих, го смаза. Как неподвижен ти лежиш, Мейсън!

Коледните звезди над имението продължаваха да мълчат все така задушаващо. Звездите не му казаха нищо, когато ги погледна с умоляващото си изцъклено око, когато им махна с пръстите, които можеше да движи. Ако се задушавам в космоса, мислеше, последното нещо, което ще видя, са красивите смълчани звезди, които нямат въздух. Задушаваше се и сега, защото респираторът не можеше да работи достатъчно бързо, трябваше да го чака, за да поеме дъх, жизнените му показатели, светещи в коледно зелено на екраните като връхчета, малки, вечнозелени връхчета сред черната гора на екраните. Връхче на сърдечния удар, систолично връхче, диастолично връхче.

Сестрата се изплаши, бе готова да натисне бутона за помощ, да посегне към адреналина.

Подигравката в този стих, как неподвижен ти лежиш, Мейсън.

Богоявление посред Коледа. Преди сестрата да успее да позвъни или да вземе лекарството, първите иглички на отмъщението докоснаха бледата му търсеща ръка, ръка като рак, и започнаха да го успокояват.

На Коледа причастия навсякъде по земята, вярващите са убедени, че чрез чудото на превъплъщението наистина ядат тялото на Христос. Мейсън започна да се готви за още по-внушителна церемония без никакви превъплъщения. Започна да подготвя съдбата на доктор Лектър — да бъде изяден жив.

Образованието на Мейсън беше странно, но идеално отговаряше на живота, който баща му бе предвидил за него и за задачата, с която се бе заел сега.

Като малък посещаваше пансион, на който баща му отпускаше щедри дарения и който си затваряше очите за честите отсъствия на Мейсън. Понякога в продължение на седмици старият Върджър се занимаваше със същинското образование на сина си — водеше го със себе си по оборите и кланиците, които бяха истинският стълб на състоянието му.

Молсън Върджър беше пионер в много области на говедовъдството и производството на месо, особено в областта на икономиите. Ранните му експерименти с евтина храна си остават ненадминати. Той добавяше към менюто на прасетата свинска четина, млени птичи пера и тор до степен, която навремето бе смятана за дързост. През четирийсетте го бяха смятали за безразсъден фантазьор, защото вместо вода даваше на свинете да пият помия от канавките, сгъстена от ферментирали животински нечистотии — за да наддадат по-бързо на килограми. Смеховете престанаха, когато потекоха печалбите и след това конкуренцията се надпреварваше да му подражава.

Но водещите му позиции в бранша не се изчерпваха с това. Бореше се храбро и със собствени средства срещу Закона за хуманни кланици единствено от гледна точка на икономиите, и съумя да запази дамгосването на говедата по главите, макар че това му бе струвало скъпо и прескъпо. Водеше Мейсън със себе си да наблюдава мащабните експерименти с оборите, докато изследваше колко дълго животните могат да стоят без храна и вода преди клането без сериозна загуба на тегло.

Тъкмо финансираните от него генетични изследвания най-накрая успяха да постигнат двойното омускуляване на белгийската порода свине, но без загубите в сланина, които измъчваха белгийците. Молсън Върджър купуваше животни за разплод от всички краища на света и финансираше немалко програми за селекциониране на животни в чужбина.

Кланиците обаче са преди всичко работа с хора и никой не разбираше това по-добре от Молсън Върджър. Бе успял да стресне профсъюзите, когато опитаха да отхапят част от печалбата му с искания за по-високи заплати и мерки за безопасност. В тази насока връзките му с организираната престъпност, които продължаваха повече от трийсет години, му послужиха отлично.

Мейсън по онова време много приличаше на баща си — тъмни лъщящи вежди над светлосините касапски очи, перчем, който се спускаше косо над челото, от ляво на дясно. Много често Молсън Върджър улавяше с обич главата на сина си в длани, просто за да я почувства, сякаш искаше да се увери в бащинството си — по същия начин беше в състояние да опипа главата на една свиня и по костната структура да определи генетичния й произход.

Мейсън усвояваше добре и дори след като нараняванията му го приковаха към леглото, беше в състояние да взема разумни решения за бизнеса. Идея на Върджър син бе да убеди правителството на Щатите и Обединените нации да изколят всички свине от местната порода на остров Хаити под предлог, че са застрашени от африкански свински грип. След това успя да продаде на властите големите бели американски свине, с които да се замени местната порода. Тези свине в условията на острова измряха почти веднага и трябваше да бъдат заменяни отново и отново с животни от запасите на Върджър, докато хаитяните не започнаха да развъждат издръжливите дребни коренояди от Доминиканската република.