Томас Харис - Ханибал

Сега, след цял живот учене и трупане на опит, Мейсън се чувстваше като Страдивариус, който пристъпва към работната си маса, докато готвеше машините на своята мъст.

А каква златна мина от информация и ресурси имаше в останалия му без лице череп! Проснат в леглото си, композиращ наум като глухия Бетховен, Мейсън си спомняше как ходеше с баща си по изложенията на свине, как оглеждаха конкуренцията, как баща му винаги беше готов да извади малкия сребърен нож от джоба на жилетката си и да го забие в гърба на някое животно, за да провери дебелината на слоя сланина, как после се отдалечаваше от гневния писък, твърде достолепен, за да му поискат сметка, отбелязал с палец мястото, до което е потънал ножът.

Ако имаше устни, Мейсън щеше да се усмихне при спомена как баща му заби ножа си в едно расово прасе, което смяташе, че всички хора са му приятели, и как детето, което се оказа собственик на прасето, се разплака. Бащата на детето се втурна побеснял, но горилите на Молсън го изхвърлиха извън шатрата. Да, беше преживял и хубави, смешни неща.

По изложенията Мейсън бе виждал екзотични свине от всички краища на света. За новата си цел събра на едно място всичко, което някога бе виждал.

Започна селекционерската си програма непосредствено след просветлението по Коледа и я организира в Сардиния край италианския бряг. Избра мястото, защото беше усамотено и същевременно близо до Европа.

Мейсън вярваше — и с право, — че първата спирка на доктор Лектър след бягството му от Щатите е била Южна Америка. Беше обаче убеден, че човек с вкуса на доктор Лектър би се установил в Европа и затова години наред беше изпращал съгледвачи да следят кой посещава музикалния фестивал в Залцбург и много друга културни събития.

Ето какво изпрати Мейсън на свинегледачите в Сардиния, за да подготвят декорите за смъртта на доктор Лектър:

Гигантската горска свиня Hylochoerus meinertzhageni с шест цицки и трийсет и осем хромозоми, лакомо животно, всеядно като човека. В планините се срещат екземпляри с дължина два метра и тегло повече от двеста и седемдесет килограма. Тази огромна горска свиня беше основната нота на приготовленията му.

Класическият европейски глиган S. scrofa scrofa с трийсет и шест хромозоми в най-чистата му разновидност, без брадавици, само четина и остри глиги, едро, бързо и свирепо животно, което може да убие пепелянка с копитата си и да я излапа както се ядат спагети. Когато е възбудено, разгонено или защитава малките си, напада всичко, изпречило се пред очите му. Женските имат дванайсет цицки и са грижовни майки. В S. scrofa scrofa Мейсън съзря темата на своята музика, а в зурлата — достойно пъклено видение за последните мигове на доктор Лектър.

Свинете от остров Осабоу закупи заради агресивността им, а черната китайска свиня заради високите й нива естроген.

Фалшив тон прозвуча, когато взе породата „бабируса“ от Източна Индонезия, известна с дългите си глиги. Размножаваше се бавно, имаше само две цицки и при тегло от сто килограма струваше прекалено скъпо за размерите си. Но не бе загубено ценно време, тъй като имаше и други породи.

Мейсън нямаше голям избор. Почти всички породи имаха подходящи за целта зъби, общо четирийсет и четири — три чифта остри резци, един чифт удължени кучешки зъби, четири чифта предкътници и три чифта кътници, горни и долни, които можеха да строшат всичко.

Всяка свиня би изяла мъртвец, но за да изяде жив човек, трябва да премине през съответното обучение. Сардинците на Мейсън можеха да се справят със задачата.

Сега, след седем години усилия и множество поколения, резултатите бяха… забележителни.

След като всички действащи лица освен самия доктор Лектър бяха по местата си в планината Генаргенту на остров Сардиния, Мейсън насочи вниманието си към увековечаването на смъртта на доктора за поколенията, а и за да може самият той да се наслаждава, докато я гледа. Отдавна бе уговорил всичко, но сега вече беше настъпил моментът да даде сигнал за готовност.

Деликатните си телефонни разговори провеждаше през централата на своя спортен тотализатор в Лас Вегас и обажданията му просто се губеха като тънки нишки сред огромния обем информация, който минаваше оттам.

Гласът му с качества на радиоговорител, но без преградни и фрикативни съгласни, прелетя от Националния парк край Чесапийк до пустинята, после назад през Атлантика и стигна до Рим в един апартамент на Виа Архимеде зад хотел със същото име. Телефонът зазвъня дрезгаво, двойни позвънявания, както е в Италия. В тъмнината сънливи гласове: