Томас Харис - Ханибал

Риналдо Паци, изкачващ стълбите на Палацо Векио по маловажна работа — една от многото, които му възлагаха бившите му подчинени, докато се наслаждаваха на падението му. Паци виждаше само върховете на обувките си върху хлътналия камък, но не и чудесата на изкуството по покритите с фрески стени. Преди петстотин години предците му бяха влачени по същото стълбище, облени в кръв.

На площадката изпъна рамене, както подобава на мъж като него, и се насили да срещне погледите на хората от картините, някои от които му бяха кръвни роднини. Вече чуваше караниците от Салона на лилиите на горния етаж, където се провеждаше общо заседание на Комисията по изящните изкуства и директорите на галерия „Уфици“.

Днешната работа на Паци бе следната: беше изчезнал дългогодишният куратор на Палацо Капони. Битуваше мнението, че старецът е избягал с жена, с нечии пари или и двете. Не се бе явявал пред шефовете си в Палацо Векио на последните четири ежемесечни заседания.

Паци бе изпратен да продължи разследването. Главен инспектор Паци, който някога бе чел лекции на същите тези директори със сиви лица по въпросите за сигурността след бомбения атентат, сега трябваше да се яви пред тях в доста по-скромно положение и да им задава въпроси за любовния живот на куратора. Перспективата не го радваше.

Двата комитета се състояха от сприхави и неотстъпчиви люде. В продължение на години не бяха успели да се споразумеят дори по въпроса къде да провеждат заседанията си — никой не искаше да ходи на чужда територия. Поради това се срещаха във величествения Салон на лилиите в Палацо Векио и всеки смяташе, че помещението е достатъчно изискано за собствената му значимост и достойнство. След като започнаха да се събират там, вече отказваха да отидат където и да било другаде, независимо че в Палацо Векио в момента течеше ремонт и реставрация и на много места имаше скелета, машини и висящи предпазни платнища.

Професор Ричи, някогашен съученик на Риналдо Паци, беше във фоайето пред салона и се опитваше да укроти пристъп на кихане, причинен от гипсовия прах. Когато се възстанови достатъчно, вдигна просълзените си очи към Паци.

— La solita arringa 12 12 Вечните спорове (ит.). — Б.пр. — каза Ричи. — Спорят както обикновено. Идваш заради изчезналия куратор, нали? В момента се боричкат за мястото му. Солиато иска да назначат племенника му. Учените са впечатлени от доктор Фел, когото назначиха временно преди няколко месеца. Искат да го задържат.

Паци остави приятеля си да рови из джобовете си за носна кърпа и влезе в историческата зала със златни лилии по тавана. Върху две от стените бяха спуснати предпазни платнища и те донякъде заглушаваха глъчката.

Солиато, който искаше да назначи племенника си, имаше думата и я задържаше със силата на гръмовния си глас:

— В Капони има кореспонденция от тринайсети век. Може да се окаже, че доктор Фел ще държи в ръцете си, в своите неиталиански ръце, писмо, писано от самия Данте Алигиери. Ще го разпознае ли? Мисля, че не. Вие го изпитахте по средновековен италиански и не мога да отрека, че познанията му са възхитителни. За чужденец. Запознат ли е той обаче с личностите от предренесансова Флоренция? Едва ли. Какво ще стане, ако в библиотеката на Капони попадне на писмо от… от Гуидо де Кавалканти например? Ще го разпознае ли? Едва ли. Какво ще кажете, доктор Фел?

Риналдо Паци огледа присъстващите, но не видя никой, който да прилича на доктор Фел, макар да бе гледал снимката му само преди час. Не го видя, защото доктор Фел не беше седнал сред останалите. Паци най-напред чу гласа му, след това видя къде е.

Доктор Фел стоеше съвършено неподвижно до голямата бронзова статуя на Юдит и Холоферн с гръб към говорещия и присъстващите. Заприказва, без да се обърне, и беше трудно да се прецени откъде идва гласът — от фигурата на Юдит, вдигнала за вечни времена меч над главата на пияния крал Холоферн, уловен за косата, или от доктор Фел, строен и неподвижен до бронзовата скулптура на Донатело. Гласът му проряза шумотевицата както лазерен лъч разсича дим и присъстващите се смълчаха.

— Кавалканти отговаря публично на първия сонет на Данте в La Vita Nuova 13 13 Сборник от 25 лирични сонети от Данте с негов коментар. — Б.пр. , където той описва странния си сън за Беатриче Портинари — започна доктор Фел. — Възможно е Кавалканти да е коментирал и неофициално. Ако е писал на някой Капони, трябва да е Андреа, защото той е имал по-сериозни литератури интереси от братята си. — Доктор Фел се обърна към слушателите си, когато самият той прецени, че трябва да го стори след пауза, която накара всички освен него самия да се почувстват неловко. — Знаете ли първия сонет на Данте, професор Солиато? Знаете ли го? Кавалканти е бил очарован и си струва да му отделите време. Отчасти в него се казва: