Томас Харис - Ханибал

Чуйте как превръща разговорния италиански език в музикален инструмент, наречен от него самия vulgari eloquentia:

Дори и най-свадливите флорентинци не биха могли да устоят на Дантевите строфи, отекващи в покритите с фрески стени, произнесени с чистия тоскански акцент на доктор Фел. Най-напред с аплодисменти, а след това и с възторжени възгласи и навлажнени очи членовете утвърдиха доктор Фел като куратор на Палацо Капони и оставиха Солиато да фучи. Паци не можа да разбере дали докторът се радва, защото той отново се обърна с гръб към присъстващите. Солиато обаче все още не бе казал последната си дума.

— След като е такъв специалист по поезията на Данте, нека изнесе лекция за Данте пред Кабинета. — Солиато просъска последното, сякаш говореше за Светата инквизиция — Нека се яви пред тях извънредно следващия петък, ако е в състояние да го направи.

„Кабинетът“, наречен така заради един богато украсен кабинет в двореца, беше малка група жестоки учени, провалили не една научна кариера, която често се събираше в Палацо Векио. Подготовката за явяването пред тях се смяташе за тежка задача, а самото явяване — за гибелно. Чичото на Солиато подкрепи искането, а зетят на Солиато поиска въпросът да се постави на гласуване, което сестра му вписа в протокола на срещата. Приеха предложението. Доктор Фел продължаваше да заема поста, но, за да го задържи, трябваше да удовлетвори учените от „Кабинета“.

Двете управителни тела вече имаха нов куратор за Палацо Капони, старият куратор не им липсваше особено, така че въпросите, които зададоха на низвергнатия Паци по въпроса, бяха припрени и нервни. Паци издържа възхитително.

Като всеки добър следовател той бе прецедил и пресял обстоятелствата във връзка с печелившите. Кой би спечелил от изчезването на стария куратор? Той бе ерген, уважаван учен, водил тих и спокоен живот. Единственото, което имаше, бе работата му, а с нея и правото да живее в таванското помещение на Палацо Капони.

Тук беше новият куратор, назначен от борда след изпит по история на Флоренция и староиталиански. Паци бе проверил формулярите за кандидатстване на доктор Фел и клетвените декларации за здравното му състояние.

Приближи се до него, когато членовете на борда събираха нещата си и се разотиваха.

— Доктор Фел?

— Да, комендаторе.

Новият куратор беше дребен и строен. Стъклата на очилата му бяха затъмнени в горния край, а дрехите му бяха много добре скроени дори за Италия.

— Питах се дали сте имали възможност да се запознаете с предшественика си. — Антените на опитния полицай са настроени на дължината на вълната, на която се излъчва страхът. Гледаше доктор Фел много внимателно и долови абсолютно спокойствие.

— Не, нямах тази възможност. Четох обаче няколко негови монографии от „Нова антология“. — Разговорният тоскански диалект на доктора беше също така чист, както и старинният. Ако имаше следа от акцент, Паци не бе в състояние да я долови.

— Знам, че полицаите, които първи са разследвали изчезването му, са търсили в замъка някакво писмо — прощално, предсмъртно, но не са открили нищо. Молбата ми е, ако попаднете на нещо такова сред книжата, нещо лично, колкото и да е маловажно, да ми се обадите.

— Разбира се, комендаторе Паци.

— Личните му вещи все още ли са в двореца?

— Прибрани са в два куфара с опис.

— Ще изпратя… Ще дойда да ги взема.

— Нали ще ми се обадите преди това? Така ще мога да деактивирам алармената система и да ви спестя време.

Този човек е твърде спокоен. По принцип би трябвало да се страхува от мен поне малко. Иска да му се обадя, преди да го посетя.

Разпитът преди малко беше разрошил перушината на Паци. Дързостта на този човек направо го вбеси.

— Доктор Фел, може ли да ви задам един личен въпрос?

— Ако дългът ви го изисква, комендаторе.

— На лявата ви ръка има сравнително скорошен белег.