Томас Харис - Ханибал

— Кажи ми какво именно ти е казал, ако не възразяваш.

— Че съм амбициозно напористо селянче и очичките ми святкат като евтини стъкълца. Че нося евтини обувки, но имам вкус — съвсем малко.

— И това ти прозвуча като истина?

— Да. И може би още е вярно. Подобрих обаче състоянието на обувките си.

— Смяташ ли, Старлинг, че може би му е било интересно да разбере дали ще го издадеш, когато ти изпрати съчувствено писмо?

— Знаел е, че ще го издам, а ако не е знаел, е трябвало да го знае.

— Уби шест души, след като съдът го изпрати в лудницата — каза Крофорд. — Уби Мигс, задето те изпръска в лицето със сперма, после още петима, за да избяга. При сегашния политически климат, ако бъде хванат, инжекцията не му мърда.

Мисълта накара Крофорд да се усмихне. Той бе поставил основите на изследванията върху серийните убийства. Сега го очакваше задължително пенсиониране, а чудовището, което му бе създало най-много грижи, оставаше на свобода. Възможността доктор Лектър да бъде екзекутиран го изпълваше със задоволство.

Старлинг си даде сметка, че спомена Мигс само за да я накара да настръхне, да я върне към ужасните дни, когато опитваше да разпитва Ханибал Канибала в тъмницата на Балтиморската болница за психичноболни престъпници. Когато Лектър си играеше с нея, а в същото време в дупката на Джейм Гъм клечеше едно момиче и очакваше да умре. Обикновено Крофорд прибягваше до хватки за заостряне на вниманието, когато се канеше да заговори по същество — така и стана.

— Знаеш ли, Старлинг, че една от първите жертви на доктор Лектър все още живее?

— Богатият. Семейството му предложи награда.

— Да. Мейсън Върджър. Поддържат го с респиратор в Мериленд. Баща му умря тази година и му остави цялото си състояние, натрупано от месопреработващата промишленост. Старият Върджър освен това завеща на Мейсън един конгресмен и един член на Комисията за разследване на съдийски грешки към Камарата на представителите, който без благодетеля си просто не може да свързва двата края. Както и да е, Мейсън каза, че имал нещо, което може би ще ни помогне да открием доктора. Иска да говори с теб.

— С мен?

— С теб. Мейсън го поиска и изведнъж всички се съгласиха, че идеята е страхотна.

— Мейсън поиска да говори с мен по ваше внушение, нали?

— Искаха да си измият ръцете с теб, Старлинг, да те захвърлят като парцал. Щяха да те унищожат като Джон Бригъм само за да спасят кожата на неколцина бюрократи от Бюрото по алкохола и тютюна. Страх. Натиск. Вече само от това разбират. Накарах един човек да се обади на Мейсън и да му каже колко много ще се затрудни издирването на Лектър, ако те отстранят, а какво е станало после, на кого се е обадил Мейсън, не знам и не искам да знам. Най-вероятно на конгресмена Велмор.

Преди година Крофорд не би играл по този начин. Старлинг потърси с очи по лицето му признаци на лудостта, която понякога обзема хората при мисълта, че скоро трябва да се пенсионират. Усещането, че няма време. Не забеляза такива, но въпреки това й се видя уморен.

Старлинг знаеше, че още откакто бе завършила академията на ФБР, Крофорд се опитваше да я вземе при себе си в отдела по поведенчески науки. Сега, когато бе минала през толкова много задачи и беше ветеран в Бюрото, тя ясно си даваше сметка, че ранният й триумф при залавянето на серийния убиец Джейм Гъм бе част от провала й. Беше изгряваща звезда, спряна по пътя към висините. При залавянето на Гъм си бе създала поне един много силен враг и бе предизвикала завистта на немалко мъже колеги. Всичко това, заедно с известна доза несговорчивост, бяха довели до последвалите години, когато издирваше избягали затворници, преследваше бандити, ограбили банки, връчваше заповеди за арест. Общо взето, през повечето време бе гледала града над дулото на пистолета. Най-накрая бяха решили, че е твърде раздразнителна, за да работи в екип, и я бяха преместили в техническия отдел, за да монтира подслушвателни устройства на телефоните на гангстери и разпространители на детска порнография, да прекарва безкрайни самотни бдения пред специалната апаратура. Освен това винаги беше на разположение, ако някоя сродна агенция имаше нужда от надежден помощник. Беше жилава и силна, с пистолета беше прецизна и бърза.

Крофорд бе преценил, че това е шансът й. Беше убеден, че винаги е искала да преследва Лектър. Истината обаче не беше толкова проста.

Крофорд се вгледа в нея съсредоточено.

— Не си изтрила барута от бузата си — отбеляза той.