Томас Харис - Ханибал

— Няма данни някой от градската управа или от полицията да е предал информацията — обади се Бени Холкоум от името на града.

— Изискайте записите и проверете — каза Старлинг.

— При вас ли е пейджърът на Ивелда? — попита Пиърсол.

— В Куонтико. Запечатан, в стаята за лични вещи.

В този момент изпищя пейджърът на заместник-директора Нунън. Той погледна номера, намръщи се, извини се и излезе от стаята. След малко се върна и повика Пиърсол при себе си.

Уейнрайт, Елдридж и Холкоум се загледаха през прозореца към Форт Макнеър, с ръце в джобовете — все едно чакаха новини пред интензивно отделение в болница. Пол Крендлър улови погледа на Снийд и му кимна да продължава.

Снийд отиде до Старлинг, опря се с ръка на облегалката на стола й и се надвеси над нея.

— Ако по време на следствието заявиш, че твоето оръжие е убило Ивелда Дръмго по време на външна задача на ФБР, Бюрото по алкохола и тютюна е готово да се съгласи на изявление, че Бригъм е поискал от вас да обърнете… особено внимание на Ивелда, за да я арестувате без инциденти. Убита е от вашето оръжие и отговорността за това ще трябва да поеме вашата служба. Така няма да има излишни спорове между агенциите ни относно правилата за употреба на личното оръжие, а ние на свой ред няма да споменаваме никакви обидни или неприязнени забележки, които сте правила в микробуса по адрес на Ивелда.

За миг Старлинг си представи как Ивелда Дръмго излиза през вратата, после пред колата, видя гордо изправената й глава и въпреки глупавата й смърт оцени решението й да вземе детето си и да се изправи лице в лице срещу нападателите си, вместо да побегне.

Старлинг се наклони към микрофона зад вратовръзката на Снийд и каза отчетливо:

— Нямам нищо против да заявя що за човек беше Ивелда Дръмго, господин Снийд. Беше много по-свястна от вас.

Пиърсол се върна без Нунън и затвори вратата.

— Заместник-директорът Нунън се върна в кабинета си. Господа, налага се да прекратя тази среща. Ще ви потърся по-късно по телефона.

Крендлър вдигна глава. Надуши политика и изведнъж наостри уши.

— Трябва да вземем някои решения — започна Снийд.

— Не, не трябва.

— Но…

— Боб, повярвай ми, не е нужно да решаваме каквото и да било. Ще ти се обадя по телефона. И… Боб?

— Да?

Пиърсол сграбчи жицата зад вратовръзката на Снийд и я дръпна с всички сила, така че отлепи лепенката от гърдите му и скъса копчетата на ризата му.

— Ако още веднъж влезеш в кабинета ми с такова нещо, ще те сритам по задника.

Когато излизаха, никой не погледна към Старлинг освен Крендлър. Тръгна към вратата, като плъзгаше краката си по пода, така че да не се налага да гледа къде стъпва, после се възползва от голямата подвижност на дългия си врат, за да се обърне към нея, подобно на хиена, която се навърта край стадо и избира жертвата си. По лицето му се изписаха няколко вида глад — в природата му беше едновременно да оценява бедрата й и да търси канап за провесване на шунката.

Отделът по поведенчески науки към ФБР се занимава със серийните убийства. Въздухът в помещенията долу в сутерена на сградата е хладен и неподвижен. През последните години неколцина дизайнери бяха опитвали да освежат подземното пространство, но резултатът не беше по-добър от козметика на труп.

Кабинетът на шефа продължава да е в първоначалния светлокафяв цвят, с карирани кафяви пердета на високите прозорци. Там, заобиколен от пъклените папки, седеше Джак Крофорд и пишеше на бюрото си.

На вратата се почука и той вдигна очи, за да види нещо, което винаги му бе приятно — на прага стоеше Кларис Старлинг.

Крофорд се усмихна и стана. Двамата със Старлинг често разговаряха прави — едно от неписаните официални правила, които бяха възприели в отношенията си. Не беше нужно да се ръкуват.

— Чух, че сте идвали до болницата — започна тя. — Съжалявам, че се разминахме.

— Радвам се, че те пуснаха толкова бързо — отвърна той. — Как е ухото ти?

— Добре е… ако човек си пада по карфиола… Казаха ми, че по-голямата част ще окапе. — Ухото й беше скрито под косата. Не му предложи да го види.

Помълчаха.

— Накараха ме да опера пешкира за акцията, за смъртта на Ивелда Дръмго и всичко останало. Бяха като хиени. После изведнъж спряха и се измъкнаха. Нещо ги прогони.

— Може би имаш ангел-хранител.

— Може би. Какво ви струваше?

Крофорд поклати глава.

— Затвори, моля те, вратата. — Намери книжна салфетка в джоба си и избърса очилата си. — Щях да го направя, ако можех. Не ми стигна куражът. Ако сенатор Мартин все още беше на поста си, щеше да имаш някакъв гръб… Те убиха Джон Бригъм в онази акция — просто го изхвърлиха на боклука. Щеше да е ужасно, ако бяха унищожили и теб.