Томас Харис - Ханибал

После чу, че в залата се разместват столове — мъжете ставаха. Започнаха да влизат в кабинета, един по един. Познаваше някои по физиономиите. Господи, дори Нунън! Заместник-директорът на целия отдел за разследвания.

И Пол Крендлър от Правосъдието с дългия му врат и заоблени уши, стърчащи високо на главата му като на хиена. Крендлър беше кариерист, сивият кардинал зад рамото на Генералния инспектор. Тъй като при нашумелия преди седем години случай бе заловила серийния убиец Бъфало Бил преди него, той бе използвал всяка възможност да залива с отрова личното й досие и да шепне в ушите на всички, които биха допринесли с нещо Старлинг да се издигне в служебната стълбица.

Никой от тези мъже не беше участвал в акция с нея, не бе връчвал заповеди за арест с нея, не се бе крил от куршуми заедно с нея. Не бяха чистили косите си от счупени стъкла.

Не я поглеждаха дълго време, после всички едновременно впериха очи в нея като глутница, която изведнъж насочва вниманието си към недъгавото животно в стадото.

— Седнете, агент Старлинг. — Шефът й, специален агент Клинт Пиърсол, разтри дебелата си китка, сякаш часовникът му причиняваше болка.

Без да я погледне в очите, посочи креслото, обърнато към прозорците. Мястото за разпити не е почетно.

Седмината мъже останаха прави. Силуетите им бяха черни на фона на светлите прозорци. Старлинг не различаваше лицата им, но виждаше краката и обувките им. Петима бяха с мокасини с дебели подметки и пискюлчета, каквито обичат провинциалните тарикати, които са се докопали до Вашингтон. И два чифта скъпи обувки, едните от магазина на Флоршайм. Миришеше на боя за обувки, нагрята от топли крака.

— В случай, че не познавате присъстващите, агент Старлинг, ще ви ги представя. Сигурен съм, че познавате директор Нунън. Това са Джон Елдридж от Администрацията за борба с наркотрафика, Боб Снийд от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Бени Холкоум е помощник на кмета, а Ларкин Уейнрайт е следовател от нашия отдел по професионалната отговорност. Пол Крендлър, познавате Пол, е тук неофициално от името на Генералния инспектор в Правосъдието. С присъствието си Пол ни прави услуга. Той е тук и не е тук, за да ни помогне да избегнем неприятностите, ако разбирате какво имам предвид.

Старлинг знаеше какво казваха в службата — федералните следователи са хора, които пристигат на бойното поле след битката и пробождат с щикове ранените.

Главите на някои от силуетите кимнаха за поздрав. Мъжете проточиха вратове и огледаха младата жена, над която се бяха скупчили. Няколко секунди всички мълчаха.

Пръв наруши мълчанието Боб Снийд. Старлинг го помнеше — от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия го бяха пуснали да се оправя с медиите, когато трябваше да се дезодорира катастрофата със сектата „Давидов клон“ в ранчото Уейко. Беше приятел на Крендлър и също го смятаха за кариерист.

— Агент Старлинг, знаете какво писаха вестниците и какво показа телевизията. Сочат ви като убиеца на Ивелда Дръмго. За жалост, може да се каже, че ви демонизират.

Старлинг не реагира.

— Агент Старлинг?

— Нямам нищо общо с отразяването на новините, мистър Снийд.

— Жената е държала бебето си в ръце. Разбирате какъв проблем създава това.

— Не беше в ръцете й, а в бебешка носилка пред гърдите й. Ръцете й бяха отдолу, под одеялото, и държаха оръжие.

— Видяхте ли протокола от аутопсията?

— Не.

— Но не отричате, че сте стреляли?

— Мислите ли, че ще отрека, само защото не сте открили куршума? — Обърна се към шефа от Бюрото. — Мистър Пиърсол, това е приятелска среща, нали?

— Разбира се.

— Тогава защо мистър Снийд има микрофон? В инженерния отдел престанаха да правят такива системи преди години. В джоба му има касетофон, който записва. Нима вече носим микрофони, когато посещаваме кабинета на колега?

Физиономията на Пиърсол почервеня. Фактът, че Снийд носи записващо устройство, беше най-долно предателство, но никой не искаше да му каже да го изключи и гласът му да бъде записан на лентата.

— Не се нуждаем от нахалството и обвиненията ви — обади се Снийд, пребледнял от гняв. — Дошли сме тук да ви помогнем.

— Да ми помогнете? За какво? Вашата служба се обади в Бюрото и ме ангажира, за да помогна на вас при тази акция. Дадох на Ивелда Дръмго две възможности да се предаде. Под одеялото на бебето си държеше оръжие. Вече беше застреляла Джон Бригъм. Бих се радвала, ако се беше предала. Не го направи. Стреля по мен. Аз стрелях по нея. Тя е мъртва. Може би трябва да си запишете какво показва броячът на магнетофона, за да намерите мястото по-лесно, господин Снийд.