Томас Харис - Ханибал

Ето едно упражнение, което може да ти се стори полезно. Искам да го направиш заедно с мен, физически:

Имаш ли черен метален тиган? Ти си момиче от планините на Юга, не допускам да нямаш. Сложи го на масата в кухнята. Светни лампата.

Мап беше наследила тигана на баба си и често го използваше. Имаше гладка черна повърхност, до която не се бе докосвал сапун. Старлинг го постави на масата пред себе си.

Погледни в тигана. Наведи се и го погледни отгоре. Ако това е бил тиганът на майка ти, което би могло да се очаква, молекулите му би трябвало да са съхранили вибрациите на всички разговори, водени в негово присъствие. Всички реплики, дребни раздразнения, смъртоносни разкрития, оповестени катастрофи, стенанията и поезията на любовта.

Седни на стола, Кларис. Погледни в тигана. Ако е добре излъскан, прилича на черна локва, нали? Все едно, че гледаш в кладенец. Долу няма ясно твое отражение, но все пак виждаш образа си, така ли е? Светлината е зад гърба ти, лицето ти е черно и имаш корона, сякаш косата ти гори.

Ние сме производни на въглерода, Кларис. Ти и тиганът, и татко, мъртъв и заровен в земята, студен като тиган. Всичко това все още съществува. Слушай. Как всъщност говореха и живееха твоите борещи се с живота родители? Конкретните спомени, не представите, които изпълват сърцето ти.

Защо баща ти не беше помощник-шериф, който се разбира с хората от съда? Защо майка ти чистеше мотели, за да те издържа, макар и да не успяваше напълно да те издържа, докато не порасна?

Кой е най-живият ти спомен от кухнята? Не болницата. Кухнята.

Майка ми мие кръвта от шапката на баща ми.

Кой е споменът ти в кухнята?

Баща ми бели портокал със старото си счупено джобно ножче и ни подава парченца.

Баща ти, Кларис, беше нощен пазач. Майка ти беше камериерка.

Кариерата във федералните служби твоя или тяхна надежда беше? До каква степен би се огънал баща ти, за да се спогоди с мухлясалата бюрокрация? Колко задни части би целунал? Виждала ли си го някога да раболепничи или да се нагажда?

Началниците ти, Кларис, доказали ли са, че имат ценностна система? А родителите ти? Те имаха ли? Ако е така, бяха ли тези ценности еднакви?

Погледни честния метал и ми кажи. Излъга ли доверието на мъртвите си родители? Те биха ли поискали от теб да сервилничиш? Какви бяха възгледите им за силата? Човек може да бъде толкова силен, колкото поиска.

Ти си воин, Кларис. Врагът е мъртъв, бебето е в безопасност. Ти си воин.

Най-стабилните химични елементи, Кларис, са в средата на периодичната таблица, някъде между желязото и среброто.

Между желязото и среброто. Мисля, че това ти подхожда.

Ханибал Лектър

П. П. Знаеш ли, все още ми дължиш малко информация. Кажи ми дали все още се будиш, защото чуваш агнетата? Във всяко неделно национално издание с обява, в колоната за личните обяви, „Таймс“, „Интърнешънъл Хералд Трибюн“, „Китайски ежедневник“. Адресирай го до А. А. Аарон, така че да го сложат най-отгоре. Подпиши го Ханна.

Докато четеше, Старлинг чуваше същия глас, които и се бе подигравал, който я бе пронизвал и бе прониквал в живота й, който я бе просвещавал в строго охраняваното крило на психиатрията, когато й се наложи да изтъргува същността на живота си срещу важните неща, които Ханибал Лектър знаеше за Бъфало Бил. Металното грачене на този рядко използван глас все още звучеше в сънищата й.

На тавана в кухнята, в ъгъла, имаше нова паяжина. Старлинг се вгледа в нея, докато мислите й препускаха. Щастие и тъга. Тъга и щастие. Щастие заради помощта, защото бе видяла начин за излекуване. Щастлива и тъжна, защото пощенската служба, до чиито услуги бе прибегнал доктор Лектър, явно използваше евтина работна ръка — този път бяха използвали автомат, за да сложат клеймото. Джак Крофорд щеше много да се зарадва на писмото, както и шефовете на пощите и лабораторията.

Стаята, в която Мейсън прекарва живота си, е тиха, но притежава свой собствен тих пулс — съскането и въздишките на респиратора, който му осигурява въздух. Тъмно е, ако не се броят отблясъците на осветения аквариум, в който една змиорка непрестанно се огъва и върти на осмица, а сянката й се движи по стената като лента.

Сплетената коса на Мейсън е навита на кълбо върху гърдите му. Над него виси устройство с множество тръби и маркучи.

Дългият език на Мейсън се плъзва напред между зъбите, облизва края на тръбата. При следващото пулсиране той изпухтява в респиратора.