Томас Харис - Ханибал

Когато искаше ред, преминаваше през кухнята, която ползваха и двете, и отиваше в другата половина от къщата близнак, която беше на Ардилия Мап. Ако Ардилия беше там, възползваше се от съветите й, които винаги бяха полезни, макар че понякога пробождаха по-близо до кокала, отколкото й се искаше. Ако Ардилия отсъстваше, бяха се разбрали, че Старлинг може да седи сред абсолютния порядък на жилището й колкото си иска, стига да не оставя там каквото и да било. Днес беше там. Жилището бе от онези, чийто обитател винаги присъства, независимо дали е там физически, или не.

Старлинг се загледа в застрахователната полица на бабата на Ардилия, окачена на стената в ръчно направена рамка, точно както преди това бе висяла в къщата във фермата, където баба й живееше под наем, а после и в апартамента на родителите на Ардилия в детските й години. Баба й беше продавала зеленчуци и цветя и бе пестила центовете, за да плаща вноските, а после бе съумяла да вземе заем срещу изплатената полица, за да помогне на Ардилия да преодолее последното препятствие — колежа. Имаше и снимка — дребна възрастна жена, която не правеше и опит да се усмихне, с колосана бяла яка и мъдрост в черните очи под периферията на сламената шапка.

Ардилия чувстваше произхода си, черпеше сили от него всеки божи ден. Сега Старлинг опитваше да намери упование в своя, да се овладее. Лютеранският дом в Боузман я бе хранил и обличал, бе й дал приличен модел за поведение, но за това, от което се нуждаеше сега, трябваше да се съветва с кръвта си.

С какво разполагаш, ако си от бедно бяло семейство? При това от район, в който последствията от Гражданската война са престанали да се чувстват едва през петдесетте години на този век. Ако си от хората, които в университетските градчета често наричат „сини якички“ или снизходително „бедни бели пришълци от Апалачите“. Ако дори лишените от самочувствие средни класи на Юга, които не намират нищо достойно във физическия труд, наричат хората като теб „дървари“? В коя традиция да търсиш опора? В това, че си ги помлял от бой по време на Гражданската война? В това, че прадядо ти се е сражавал геройски край Виксбърг 4 4 Градче на брега на река Мисисипи, където през 1863 г. се провежда една от най-големите кампании на американската Гражданска война. Войските на Конфедерацията са обсадени там в продължение на близо два месеца, преди да се предадат. — Б.пр. , че едно кътче на Шайло 5 5 Битката при Шайло (6–7 април 1862 г.) край река Тенеси се смята за една от най-героичните по време на Гражданската война. — Б.пр. винаги ще носи името му?

В това да успееш с каквото ти е останало, да постигнеш нещо с проклетите четирийсет акра земя и калното муле има много достойнство и смисъл, но трябва да си в състояние да ги видиш. Трябва сам да знаеш, защото никой няма да ти го каже.

Старлинг беше успяла в академията на ФБР, защото нямаше на какво друго да разчита. През по-голямата част от живота си бе оцелявала в най-различни институции, като ги бе уважавала и бе играла усърдно и добре по правилата. Винаги бе напредвала — печелеше стипендии, съставяше отбора. Това, че не напредваше във ФБР след блестящото начало, за нея беше ново и ужасно преживяване. Блъскаше се в стъкления таван като муха в бутилка.

Бе имала на разположение четири дни, през които да скърби за Джон Бригъм, застрелян пред очите й. Преди много време Джон бе поискал нещо от нея и тя бе казала „не“. След това я бе попитал дали биха могли да станат приятели — искрено, и тя бе отговорила „да“ — също искрено.

Трябваше да приеме факта, че самата тя бе убила пет души пред рибния пазар Фелициана. Пред очите й непрекъснато изникваше онзи бандит със смазания между колите гръден кош, който драскаше с нокти боята на покрива, докато пистолетът му се плъзгаше надолу.

Веднъж, за да намери облекчение, отиде в болницата да види бебето на Ивелда. Завари майка й, която бе прегърнала внука си и се готвеше да го отведе у дома. Възрастната жена я позна по снимките във вестника, подаде бебето на сестрата и преди Старлинг да разбере какво е намислила, я удари с всичка сила по лицето, откъм превръзката.

Старлинг не отвърна, а само я притисна до стъклената преграда на родилното отделение и задържа ръцете й, докато не се укроти — лицето й беше изкривено, притиснато в изпоцапаното с плюнки и пяна стъкло. Кръв потече по шията на Старлинг, от болката й се виеше свят. Зашиха ухото й отново, в спешното отделение, но отказа да предяви обвинения. Един от санитарите съобщи за инцидента на „Татлър“ и получи триста долара.