Томас Харис - Ханибал

Ардилия Мап седеше на масата в кухнята. Беше насочила черен полуавтоматичен пистолет в центъра на лицето му. По големината на черната дупка на цевта Барни прецени, че е 40-и калибър.

— Седни, фелдшере — каза Мап. Гласът и беше пресипнал, а очите около тъмните зеници изглеждаха оранжеви. — Придърпай стола си тук и го опри назад в стената.

Повече от големия пистолет в ръката й го притесни другият, оставен върху подложката за сервиране пред нея. Беше колт удсман 22-ри калибър, със залепена за цевта пластмасова бутилка от безалкохолно питие за заглушител.

Столът изпъшка под тежестта му.

— Ако краката на стола се счупят, недей да стреляш — каза той. — Вината няма да е моя.

— Знаеш ли нещо за Кларис Старлинг?

— Не.

Мап взе пистолетът от масата.

— Барни, не се шегувам. В момента, в който преценя, че ме лъжеш, столът ти ще потъмнее, вярваш ли ми?

— Да. — Барни знаеше, че е истина.

— Ще те попитам пак. Знаеш ли нещо, което би ми помогнало да открия Кларис Старлинг? В пощата ми казаха, че са препращали кореспонденцията ти в продължение на един месец в имението на Мейсън Върджър. Какво, по дяволите, е това, Барни?

— Работех там. Грижех се за Мейсън Върджър и той ме разпитваше за Лектър. Не ми хареса и напуснах. Мейсън беше копеле.

— Старлинг я няма.

— Знам.

— Може да е отвлечена от Лектър, може да са я изяли прасетата. Ако я е отвлякъл той, какво ще направи с нея?

— Ще бъда откровен с теб… не знам. Бих помогнал на Старлинг, ако можех. Защо да не й помогна? Някак си я харесвах, а и тя ме оневини. Погледни записките или докладите й…

— Направих го. Искам да разбереш нещо, Барни. Това е еднократно предложение. Ако знаеш нещо, по-добре ми го кажи сега. Ако някога, колкото и късно да е, разбера, че си премълчал нещо, което е можело да ми помогне, ще се върна тук и този пистолет ще бъде последното, което ще видиш. Ще пречукам големия ти грозен задник. Вярваш ли ми?

— Да.

— Знаеш ли нещо?

— Не. — Последва най-дългата тишина, която си спомняше.

— Стой неподвижно, докато изляза.

Барни си легна след час и половина. Лежеше в кревата, загледан в тавана, челото му, голямо като на делфин, беше ту потно, ту сухо. Малко преди да изгаси лампата, отиде в банята и извади от несесера си малко огледалце за бръснене от неръждаема стомана, произведено за Морската пехота.

Отиде в кухнята, отвори електрическото табло на стената и залепи огледалото с лепенка за вътрешната страна на вратата.

Не можеше да направи нищо повече. В съня си се стряскаше като куче.

След следващата смяна донесе от болницата комплект за вземане на проби от изнасилени.

Доктор Лектър не можеше да се разгърне истински в къщата на германеца, без да смени обзавеждането. Цветята и параваните помагаха. Цветовете изглеждаха интересно на фона на масивните мебели и просторната тъмнина — контрастът беше старинен, завладяващ, като пеперуда, кацнала върху рицарска ръкавица.

Отсъстващият хазяин явно имаше болезнена слабост към Леда и лебеда. Разновидовата двойка беше представена ни повече, ни по-малко от четири бронзови скулптури с различно качество — най-добрата беше копие на Донатело — и осем картини. Една от тях доставяше особено удоволствие на доктор Лектър — на Ан Шингълтън, с гениална анатомична изразителност и неприкрита жар в сношението. Останалите покри с драперии. Кошмарната колекция от бронзови ловни статуи на хазяина също беше покрита.

Рано сутринта докторът старателно подреди маса за трима, като я оглеждаше от всички възможни ъгли, с език, изплезен до долната част на носа му. Смени свещниците два пъти, отказа се от релефните салфетки за сервиране и ги смени с цяла покривка, за да направи овалната маса за вечеря по-управляема.

Тъмният неприветлив бюфет приличаше по-малко на самолетоносач, когато постави върху него високите съдове от сервиза и лъскавите медни уреди за затопляне. Доктор Лектър дори издърпа няколко от чекмеджетата и сложи в тях цветя — получи се ефект на висящи градини.

Видя, че в стаята има твърде много цветя и че трябва да добави още, за да стане всичко както трябва. Твърде много е твърде много, но прекалено много е както трябва. Върху масата постави две групи аранжирани цветя — нисък овал от пинии в сребърно блюдо, бели като кокосови сладки. И висок букет от ирландски камбанки, холандски ириси, орхидеи и лалета, които покриваха голяма част от повърхността на масата и създаваха интимна обстановка.