Джефри Арчър - Опасно наследство

Робин отметна назад червената си коса, но не стана. От нервните изражения на останалите Романов разбра, че Скот е бил в автобуса.

— Къде възнамеряваше да отиде вашият брат — той наблегна на последната дума, — когато слезе от автобуса? — Питаше и тупаше с паспорта по дланта си, сякаш държеше палка.

— Нямам представа — каза Робин. Изражението й беше все така безразлично любезно.

— Ще ви дам още една възможност да ми сътрудничите. За къде се отправи брат ви?

— А аз ще ви кажа още веднъж, че не знам.

— Ако отказвате да отговаряте на въпросите ми, ще трябва да ви арестувам.

— От чие име? — попита спокойно Робин.

— От името на швейцарската полиция — убедително каза Романов.

— Тогава без съмнение ще ми покажете удостоверението си за самоличност.

— Не бъдете нахална — каза остро Романов и се наведе към нея.

— Вие сте нахален — каза Робин и стана. — Спряхте пред автобуса ни като някакъв безумец и едва не ни пратихте в пропастта. После тримата нахлувате в автобуса като банда чикагски гангстери и твърдите, че сте от швейцарската полиция. Нямам представа кои сте или какви сте, но ще ви кажа две неща. Ако ме докоснете, тези четиридесет мъже в автобуса ще ви направят заедно с двете ви приятелчета на кайма. И ако все пак успеете да слезете живи от автобуса, не забравяйте, че сме членове на великобританския Кралски симфоничен оркестър и като такива сме гости на швейцарското правителство. След малко ще пресечем границата и ставаме гости на правителството на Западна Германия, така че снимката ви ще се окаже на първа страница по вестниците в цял свят. Искам да ви кажа, че в момента правите така наречения „дипломатически скандал“. — Робин се наведе напред и вдигна заплашително пръст. — И ще ви кажа още нещо, който и да сте вие и макар да съм дама: разкарайте се, по дяволите!

За миг Романов замря, после тръгна да излиза. Робин не откъсваше поглед от него. Като стигна отпред, той махна на Валчек и шофьора си да слизат. Двамата се подчиниха неохотно. Веднага щом Романов стъпи на земята, шофьорът на автобуса затвори вратата, включи на първа и излезе на платното.

Целият оркестър стана и възнагради Робин с овации, каквито не бяха чували и най-знаменитите диригенти.

Но нямаше кой да ги оцени. Робин беше рухнала на мястото си и не можеше да спре да трепери. Съзнаваше само, че никой от четиридесетте мъже в автобуса не би вдигнал и пръст срещу Розенбаум.

Сър Морис обходи с поглед насядалите около масата: всички бяха тук, въпреки че ги беше извикал само преди минути.

— Да чуем последните събития — каза сър Морис и погледна заместника си, който пак беше седнал в другия край на масата.

— Страхувам се, че не сполучихме, сър — започна Лорънс. — Двама от най-опитните ни агенти бяха определени да вземат Скот от хотел „Ричмънд“ и според плана ни да го докарат на безопасно място в британското посолство.

— И какво се случи? — попита сър Морис.

— Никой от нашите в Женева не можа да каже нещо определено. Нашите хора не са се появили нито пред хотела, нито са ги виждали досега.

— Какво казва швейцарската полиция? — попита Буш.

— Не ни помогнаха много — обърна се Лорънс към американеца. — Наясно са, че не сме единствената чуждестранна сила, замесена в случая, и както е обичайно за тях при такива обстоятелства, нямат намерение да фаворизират която и да е страна.

— Проклети швейцарци — изруга Снел.

— И къде може да е Скот сега? — попита Матюс.

— Нямам представа — каза Лорънс, а Матюс се усмихна на притеснението му. — Сигурни сме, че се е качил на автобуса заедно… — той погледна листа пред себе си — заедно с госпожица Робин Бересфорд. Но не е бил с тях, когато са ги посрещнали на границата. Оркестърът трябва да е в хотела във Франкфурт след около час, така че тогава ще можем да разберем нещо повече. Немската полиция е по-отзивчива.

— А какво ще правим ние през това време? — попита сър Морис.

— Ще проверим всички обичайни места, а също така няма да изпускаме от очи Романов, който снощи неочаквано се е появил на френската граница. Един от старите ни сътрудници го е разпознал, въпреки че се е подстригал доста късо — очевидно не му отива много.

— Значи Скот в момента може да е навсякъде? — попита Матюс. — Мислите ли, че е още в Швейцария, или е успял да пресече една от двете граници?

Лорънс се поколеба, после безучастно призна:

— Нямам представа.

Сър Морис се втренчи в него от другия край на масата, но се въздържа от коментар.