Джефри Арчър - Опасно наследство

Вгледа се в хотела насреща, но знаеше, че е безсмислено да се опитва да се скрие там. Тъкмо щеше да отмине, когато видя пред хотела да спира голям туристически автобус с красив син надпис „Кралски симфоничен оркестър“. Загледа как музикантите излизат от хотела и се качват на автобуса — носеха инструментите си в калъфи с най-различна форма и големина. Един носеше дори голяма литавра, която сложи в багажника. Адам реши, че едва ли ще има по-добра възможност. Когато следващата група музиканти излезе от двойната врата, той бързо се шмугна между тях, без никой да го забележи. После продължи и влезе в отворената врата на хотела. Първото нещо, което забеляза в оживеното фоайе, бе един контрабас, опрян на стената. Погледна етикета върху калъфа — „Робин Бересфорд“.

Адам отиде до гишето и направи знак на служителя.

— Трябва ми спешно ключа от стаята — забравил съм си лъка горе и задържам всички.

— Да, сър. Кой е номерът на стаята?

— Мисля, че е 312 — каза Адам.

— Името ви, сър.

— Бересфорд — Робин Бересфорд.

Служителят му подаде ключа от 612.

— Сгрешихте само с три етажа, сър.

— Благодаря — каза Адам, загърби гишето и се обърна само за да види, че администраторът вече обслужва друг клиент.

Отиде спокойно до асансьора, който бълваше още музиканти, изчака ги и влезе, натисна копчето за шестия етаж и зачака. Почувства се ободрен като видя вратите да се затварят и за първи път от няколко часа остана сам. Вратите се отвориха отново и той с облекчение откри, че в коридора няма никого. Бързо тръгна към стая 612.

Превъртя ключа, отвори вратата и с най-добрия френски акцент, който можа да постигне, каза:

— Румсървис.

Никой не отговори. Той влезе и заключи вратата. В ъгъла стоеше неотварян куфар. Адам погледна етикета. Очевидно господин Бересфорд не бе имал време да си разопакова багажа. Адам огледа стаята, но не откри следи от госта на хотела, освен един лист на нощното шкафче. Беше напечатан маршрут: „Европейско турне: Женева, Франкфурт, Берлин, Амстердам, Лондон. Женева: автобус в 17:00 до концертната зала; репетиция 18:00; представление 19:30; втори концерт 22:00. Програма: Моцарт — Трети концерт за валдхорна и оркестър — първа част, Брамс — Втора симфония, Шуберт — Незавършена симфония“.

Погледна часовника си. Докато Робин Бересфорд изпълнеше „Незавършена симфония“, той щеше да е минал границата. Все пак по-безопасно беше да остане в стая 612, докато се смрачи.

Вдигна телефона до леглото, набра румсървиса и си поръча вечеря, а после влезе в банята. Видя на мивката пластмасова чантичка с напечатан напречно надпис: „Благопожелания от ръководството“. Вътре имаше сапун, малка четка за зъби, паста и пластмасова самобръсначка.

Тъкмо свърши с бръсненето и чу някой да чука на вратата с думите: „Румсървис“. Адам бързо покри лицето си с пяна, сложи си хотелския халат и отвори. Сервитьорът подреди масата, без да го погледне повторно, и попита:

— Бихте ли подписали сметката, сър.

Подаде на Адам листче хартия. Адам го подписа „Робин Бересфорд“ и добави петнадесетпроцентов бакшиш.

— Благодаря — каза сервитьорът и напусна.

Щом вратата се затвори, Адам насочи поглед към пиршеството от лучена супа, бифтек от бут със зелен боб и малинов шербет. Бутилка марково вино бе отворена и чакаше да я налеят. Изведнъж почувства, че не е чак толкова гладен.

Още не можеше да повярва в преживяното. Ех, да не беше настоявал Хайди да го придружи в това глупаво пътуване!

Само преди седмица тя дори не го познаваше, а сега той беше отговорен за смъртта й. Ще трябва да обясни на родителите й какво се е случило с дъщеря им. Но преди да застане пред тях, трябваше да намери някакво обяснение на нещата, които още не разбираше. Не разбираше какво общо има с всичко маловажната икона. Маловажна ли?

Щом свърши с вечерята, Адам избута количката в коридора и окачи табелката „Не безпокойте“. Върна се в стаята и се загледа през прозореца. Слънцето май щеше да свети още цял час над Женева. Адам легна и започна да обмисля това, което се бе случило с живота му през последните двадесет и четири часа.

— „Антарктик“ притежава икона на „Свети Георги и змея“. Но от архивите ни за този период знаем, че тази икона е унищожена, когато самолетът на Великия херцог на Хесе се разбива над Белгия през 1937.

— Това може да е записано в архивите ви — каза мъжът от другата страна на телефона, — но какво ще стане, Лангли, ако информацията ти се окаже грешна и иконата е била намерена от Гьоринг, без да е върната на Великия херцог?