Джефри Арчър - Опасно наследство

Адам скачаше между коли и автобуси, провираше се около пешеходците, за да се откъсне от преследвача си. На първото кръстовище зърна пълничка дама да излиза от една телефонна кабина само на няколко метра от него. Бързо смени посоката, шмугна се в празната кабина и се сви в ъгъла. Вратата бавно се притвори и щракна. Розенбаум профуча покрай телефонната кабина. Адам знаеше, че ще изминат поне пет секунди, преди Розенбаум да разбере, че е излъган. Изскочи от кабината и се стрелна в обратна посока. Една, и две, и три, и четири, и пет — броеше той, докато тичаше по улицата. Погледна вдясно, изкачи три стъпала и се вмъкна през някаква летяща врата. Озова се пред малко гише, зад което седеше млада жена с кочан билети в ръка.

— Deux francs monsieur 11 11 Два франка, господине. — Б.ред. — каза момичето.

Адам я погледна, извади бързо два франка и тръгна по дълъг тъмен коридор към друга двукрила врата. Влезе и постоя малко, докато очите му свикнат с мрака. Беше първото представление за деня и киното беше почти празно. Адам избра място в края на един ред, така че да е на еднакво разстояние от двата изхода.

Погледна към екрана, благодарен, че филмът току-що започва, тъй като се нуждаеше от време, за да състави плана си. Когато екранът ставаше достатъчно светъл, Адам изучаваше на картата късата червена линия и като използваше върха на палеца си за мерна единица, успя да прецени, че най-близката граница на Франция се намира само на осем мили, до Ферни — Волтер. Оттам можеше да пътува до Париж през Дижон и да се върне вкъщи, стига да се отърве за втори път. След като определи маршрута, Адам трябваше да реши как да пътува. Отхвърли всички видове обществен транспорт и реши да наеме кола. През паузата остана на мястото си, за да провери отново маршрутите. И когато Пол Нюман пак се появи на екрана, Адам сгъна картата и излезе от киното през най-малко използвания през последните четири часа изход.

Когато сър Морис влезе в стаята за среща със Северния отдел, всички бяха вече там. Запознаваха се със съдържанието на папките, които им бяха дадени само преди час.

Той обиколи с поглед масата и насядалите, грижливо подбрани мъже. Все пак само един от тях му беше равен. И това не беше ветеранът Алек Снел, който бе служил най-дълго във Външно министерство и сега нервно пипаше мустака си в очакване сър Морис да заеме мястото си. До него беше Брайън Матюс, отличник от университета по две специалности, уравновесен, но с предизвикателно поведение. Срещу него седеше капитан Ралф Буш, представител на ЦРУ, който, след като пет години беше прикрепен към посолството на Гровнър Скуеър, се считаше повече англичанин от самите англичани и дори се мъчеше като доказателство за това да имитира начина на обличане във Външно министерство.

Вторият след сър Морис, когото някои считаха за твърде млад, въпреки че всички, освен Теса бяха забравили как сър Морис пое поста си, когато беше почти на неговата възраст, бе на другия край на масата.

И четиримата спряха разговорите веднага щом сър Морис зае мястото си.

— Господа — започна той, тъй като единствената присъстваща дама бе Теса, но той рядко отбелязваше присъствието й, — министър-председателят дава на нашия Четвърти отдел пълната си благословия. Иска на всеки дванадесет часа да му изпращаме пълни доклади — където и да се намира и по всяко време на денонощието, ако има някакво неочаквано развитие. Така че, както виждате, няма време за губене. Към нашия отдел е прикрепен офицерът от ЦРУ Ралф Буш. Работил съм с капитан Буш няколко пъти през последните пет години и се радвам, че американското посолство го е избрало за свой представител.

Мъжът, който седеше вдясно от сър Морис, се поклони леко. Висок към метър и седемдесет и пет, с широки, мускулести рамене и пригладена черна брада, той приличаше на моряка от рекламите на цигарите „Плейърс“.

Приликата му с моряк не беше изцяло измислена — беше служил като офицер във Военноморските сили на САЩ през Втората световна война.

— Според последните получени доклади — продължи сър Морис като отвори папката пред себе си, — Скот не е стигнал до консулството тази сутрин въпреки искането ни към полицията да поставят не повече от един привидно дежурен на разстояние двеста метра от парка. Освен непълната ни информация от вчера Британските авиолинии потвърдиха, че Скот е имал телефонен разговор с „Роже и сие“, докато е бил на летището. След значителен натиск от страна на нашия посланик и Интерпол ние научихме от господин Роже, че Скот е посетил банката, с цел да вземе неизвестно дарение от някой си господин Емануел Розенбаум. По-нататъшните проверки установиха, че този господин Розенбаум е пристигнал в Цюрих вчера сутринта и е пътувал за Женева същия ден следобед. Напуснал е хотела си днес сутринта и впоследствие е изчезнал от лицето на земята. Никой от тези факти нямаше да има толкова голямо значение, ако господин Розенбаум не се беше качил на самолета за Цюрих от — сър Морис не можа да устои на една кратка драматична пауза — Москва. Затова, не без основание според мен, можем да приемем, че който и да е господин Розенбаум, той работи пряко или косвено за КГБ.