Джефри Арчър - Опасно наследство

„Високо ли е все още съотношението 1 лира за 2,80 долара?“ — питаше едно заглавие. Погледът на Адам пробяга по по-малките заглавия и най-сетне откри търсената колона. Беше в левия долен ъгъл: „Англичанин търсен за убийството на немско момиче и таксиметров шофьор“. Адам зачете и се разтрепери, като откри, че знаят името му: „Капитан Адам Скот, наскоро прекратил службата си в Кралския Уесекски полк, се търси за… продължава на петнадесета страница“. Адам започна да отгръща големите страници. Не беше лесно в ограниченото пространство на изповедалнята. — „… разпитът от Женевската полиция във връзка със…“

— Au nom du Pere, du Fils et du Saint Esprit. 9 9 В името на Отца, Сина и Светия дух. — Б.ред.

Адам погледна стреснато нагоре и насмалко да се втурне навън. Но навикът от детството му помогна и той автоматично каза:

— Отче, благослови ме, защото съгреших и искам да се изповядам.

— Добре, синко, какъв е грехът ти? — попита свещеникът на чист английски със съвсем лек акцент.

Адам размисли бързо — свещеникът не биваше да се досети кой е той. Погледна през пролуката в завесата и обезпокоен видя двама полицаи да разпитват друг свещеник до западната врата. Дръпна плътно завесата и започна с единствения акцент, който имитираше убедително:

— Аз съм от Дъблин, отче, и снощи се запознах случайно с едно момиче в бара и я заведох в хотела ми.

— Да, синко.

— Е, едно нещо води към друго, отче.

— Какво друго, сине мой?

— Заведох я в стаята си.

— Да, сине мой.

— И тя започна да се съблича.

— И какво се случи после?

— Започна да ме съблича.

— Опита ли се да устоиш, сине мой?

— Да, отче, но ставаше все по-трудно.

— Имаше ли сношение? — попита свещеникът.

— Грешен съм, отче. Не можах да се въздържа. Тя беше толкова красива — добави Адам.

— Имаше ли намерение да се ожениш за момичето, сине мой?

— О, не, отче. Вече съм женен и имам две прекрасни деца, Сиймас и Морийн.

— Трябва завинаги да забравиш тази нощ.

— Бих искал, отче.

— Случвало ли се е и преди?

— Не, отче, за първи път съм в чужбина сам.

— Тогава нека ти е за урок, сине мой, и дано Бог намери милост да ти прости този отвратителен грях, а сега се покай.

— Господи…

Когато Адам свърши, свещеникът опрости греха му и му нареди десет дни да чете за покаяние по три молитви — сутрин, обед и вечер.

— И още нещо.

— Да, отче.

— Ще кажеш всичко на жена си веднага щом се върнеш в Ирландия, иначе не се надявай на изкупление. Трябва да ми обещаеш, сине мой.

— Когато видя жена си, ще й кажа за всичко, случило се през тази нощ, отче — обеща Адам, като отново погледна през завесата. Полицаите не се виждаха никъде.

— Добре, и продължавай да се молиш на Дева Мария да те пази от дяволски изкушения.

Адам сгъна вестника, мушна го в шлифера си, излезе от малката изповедалня и седна на една от крайните пейки. Сниши глава и зашепна „Отче наш“, като отвори картата на Женева и започна да изучава разположението на улиците. Когато стигна до „… и не въведи нас в изкушение…“, вече бе намерил на картата британското консулство от другата страна на голям озеленен площад. Прецени, че е само на миля от катедралата, но от безопасността го отделяха седем улици и един мост. Той се върна при параклиса на Дева Мария. Погледна часовника си. Беше твърде рано да напуска катедралата, така че остана още тридесет минути, подпрял глава с ръцете си, като отново и отново минаваше мислено по маршрута. Наблюдаваше как развеждат група туристи из катедралата. Не ги изпускаше от очи, докато се приближаваха все повече и повече до голямата врата в западната част на страничния църковен кораб. Трябваше да улучи времето абсолютно точно.

Адам рязко стана, тръгна бързо по страничната пътека и стигна портала само на метър зад групата туристи. Те го закриваха по пътя към площада. Адам се вмъкна под навеса на един магазин и обиколи трите страни на площада, за да избегне дежурния полицай в северния ъгъл. Когато светна зелено, той пресече и се отправи по някаква еднопосочна улица. Вървеше от вътрешната страна на тротоара, защото знаеше, че ще трябва да завие наляво. Двама униформени полицаи излязоха иззад ъгъла и тръгнаха право към него. Той влезе бързо в първия магазин и обърна гръб към тротоара.

— Bonjuir, monsieur — каза младата дама на Адам. — Vous desirez quelque chose? 10 10 Добър ден, господине. Желаете ли нещо? — Б.ред.

Адам се огледа. Навсякъде около него стояха гъвкави манекени в кюлоти, сутиени и жартиери с дълги черни чорапи.