Джефри Арчър - Опасно наследство

— Както знаем от горчив опит, КГБ е добре комплектуван в Женева от голям брой източноевропейци, които работят под маскировката на Обединените нации за Международната организация на труда и Световната здравна организация. Всички имат необходимия дипломатически статут, който им позволява да вършат конспиративната си работа. За мен все още остава загадка обаче защо господин Розенбаум ще убива двама невинни заради сравнително малко известна икона. Това мога да докладвам до днес. Но може би вие сте попаднали на нещо ново — каза сър Морис, като се обърна към своя Номер втори.

Лорънс Пембъртън вдигна глава от другия край на масата.

— След срещата ни тази сутрин, сър Морис — започна той, — говорих със сестрата и майката на Скот и с адвокатската фирма в Апълшо, изпълнила завещанието на баща му. Стана ясно, че в завещанието Скот не получава нищо значително, с изключение на един плик, в който според майка му се е намирало писмо от райхсмаршал Херман Гьоринг.

Всички незабавно се разшумяха. Сър Морис почука с кокалчетата на пръстите си по масата и попита:

— Имаме ли представа за съдържанието на писмото от Гьоринг?

— Не знам за цялото писмо, сър. Но един от нашите кандидати, Никола Уейнрайт, бил помолен от Скот да преведе нещо, за което сега смятаме, че е откъс от писмото, тъй като Уейнрайт попитал изпитната комисия дали не е част от теста му.

Лорънс извади лист хартия от папката пред себе си и прочете откъса:

— „Не може да не сте забелязали, че през годината един човек от охраната редовно ме снабдяваше с хавански пури — едно от малкото разрешени ми удоволствия, въпреки че съм в затвора. Самите пури служеха и за друго, тъй като във всяка една имаше капсула с малко количество отрова. Като я имах, бях спокоен по време на процеса, защото знаех, че ще умра, когато го поискам аз, а не палачът ми.“

— И това ли е всичко? — попита сър Морис.

— Боя се, че да — каза Лорънс, — въпреки че това потвърждава пътуването на Скот до Женева. Не се съмнявам, че пакетът, за който той отиде, съдържа иконата „Св. Георги и змея“, оставена на баща му от Гьоринг.

— „Св. Георги и змея“! — прекъсна го Матюс. — Но това е иконата, която половината КГБ търси през последните две седмици, и моят отдел се опитва да открие причината.

— И какво открихте? — попита сър Морис.

— Много малко — призна Матюс. — Но започваме да мислим, че е само примамка, защото Царската икона „Св. Георги и змея“ е в Зимния дворец в Ленинград поне от сто години.

— Нещо друго? — попита сър Морис.

— Само това, че ръководител на отдела, занимаващ се с издирването на иконата, е Алекс Романов.

Снел подсвирна.

— Поне знаем, че имаме работа с челния отряд — каза той.

Последва дълго мълчание. После сър Морис пак взе думата:

— Ясно е едно. Първо, трябва да се доберем до Скот и да приемем, че сме изправени срещу Романов. Какво ще направим по този въпрос?

— Ще се опитаме да го отстраним — каза Лорънс. — Заедно с американците имаме седемнадесет оперативни работници в Женева и всички до един се опитват да открият Скот.

— Хиляди от швейцарската полиция се занимават със същото, въпреки че един господ знае на чия страна са — добави Снел.

— Почти невъзможно е да ги убедим — продължи Лорънс, — че Скот по никакъв начин не е виновен за двете убийства. Така че трябва да го измъкнем, без да разчитаме на тяхното сътрудничество.

— Но какви ще бъдат последствията, ако Романов или този Розенбаум, който сигурно също е от КГБ, успеят да стигнат до Скот преди нас? — попита Матюс.

— Един обикновен гражданин трябва да се справи с най-безмилостния руски агент. Това е всичко — намеси се капитан Буш.

Лорънс се обърна към американеца.

— Отдавна познавам Адам. Иронията в това затруднено положение е, че аз самият, без негово знание, го препоръчах за място в Северния отдел. Възнамерявах да се присъедини към нас, след като го обучат. Ако Романов или някой от отряда му се изправи лице в лице със Скот, имайте предвид, че той е награден с Кръст за храброст заради участие в сражение срещу хиляди китайци.

— Но ако се окаже Романов — попита Снел, — дали Скот ще може да се справи с него?

— Бих казал „не“, преди Розенбаум да убие приятелката му — отсече Лорънс.

— Дори и при тези обстоятелства не съм убеден в шансовете му — каза Буш.

— Нито пък аз — добави Матюс.

— Защото не познавате Адам Скот — каза Лорънс.

Матюс сведе поглед, за да избегне сблъсъка с шефа си. Неговият шеф. С десет години по-млад. Само двамата бяха в списъка — и пак избраха за заместник-секретар поредния възпитаник на Оксфорд или Кеймбридж. Матюс знаеше, че от гледна точка на Външно министерство не е нито от подходящо училище, нито от подходящ университет. Трябваше да послуша баща си и да постъпи на работа в полицията. Там няма класови бариери и досега вече сигурно щеше да е старши полицейски офицер.