Джефри Арчър - Опасно наследство

— Но Сталин потвърди в Ялта, че иконата и съдържанието й са унищожени преди самолетната катастрофа. Той се съгласи да мълчи, докато не притежава оригиналния документ. В края на краищата по тази причина Рузвелт спечели толкова малко, докато в замяна Сталин получи толкова много. Не помниш ли какъв шум вдигна Чърчил?

— Разбира се, защото той е разбрал, че Великобритания няма да извлече полза от подобно решение.

— Но ако сега руснаците са открили съществуването на оригиналната икона?

— Предполагаш, че ще сложат ръка и на оригиналния документ?

— Точно така, затова трябва да се добереш до „Антарктик“ преди руснаците или Външно министерство.

— Искаме Външно министерство да продължава да вярва точно в това.

— „Кой ми е спал в легълцето? — казало първото джудженце.“

Адам се стресна и се събуди. Над него се беше надвесило едно момиче — стискаше здраво грифа на контрабаса с една ръка, а с другата лъка. Беше висока почти метър и осемдесет и със сигурност тежеше повече от него. Имаше дълга, бляскава червена коса, която контрастираше с всичко останало така, сякаш Създателят бе започнал от върха и след това бързо бе загубил интерес към работата си. Беше облечена с бяла блуза и черна разкроена пола, стигаща почти до земята.

— Ти коя си? — попита стреснато Адам.

— Сто на сто не съм Снежанка — засече го тя. — Да се върнем на въпроса. Ти кой си?

Адам се поколеба:

— Ако ти кажа, няма да повярваш.

— Защо не? — каза тя. — Не ми приличаш на принц Чарлз или Елвис Пресли, така че продължавай, опитай — да видим дали ще мине.

— Аз съм Адам Скот.

— Да не би да трябва да припадна от радост и да се спусна към теб, или да изкрещя и да избягам? — попита тя.

Адам изведнъж осъзна, че момичето не е гледало телевизия и не е чело вестник поне два дни и пусна в ход съобразителността си.

— Мислех, че приятелят ми Робин трябва да е в тая стая — каза уверено той.

— И аз мислех така, преди да те видя върху леглото си.

— Ти си Робин Бересфорд?

— Доста си схватлив за току-що събудил се от сън.

— Ро-Робин трябва да е…

— Какво съм виновна, че баща ми е искал момче? — каза тя. — Още не си обяснил какво правиш на леглото ми.

— Мога ли да се надявам, че ще ме изслушаш поне пет минути, без да ме прекъсваш? — попита Адам.

— Да, но не си губи повече времето с вълшебни приказки — каза Робин. — Баща ми беше роден лъжец и когато станах на дванадесет, вече ми беше съвсем ясен.

— На това място бих седнал — каза Адам. — Може да продължи по-дълго, отколкото трае средно акомпаниментът на контрабас.

— Ще остана права, ако нямаш нищо против — каза Робин. — Поне до първата лъжа.

— Както искаш. Какво желаеш първо? Добрата новина или лошата новина?

— Пробвай първо с лошата.

— Швейцарската полиция ме търси да ме арестува и…

— За какво? — прекъсна го Робин.

— Убийство — каза Скот.

— Каква е добрата новина? — попита тя.

— Невинен съм.

Романов стоеше в кабинета на посланика с ръце върху масата.

— Обвинявам себе си — каза той много бавно — дори повече отколкото всеки от вас. Аз подцених англичанина. Той е добър; и ако се надявате да го убиете, преди аз да го хвана, трябва да сте много добри.

Никой от събраните тази нощ в кабинета на посланика не мислеше да противоречи на другаря майор. Романов замълча и огледа групата мъже, долетели след кратко нареждане от няколко европейски сателитни държави. Всички отдавна служеха на КГБ, обаче само един от тях, Валчек, беше лично познат на Романов — но пък той работеше твърде тясно със Заборски, за да може да му се довери. Вече бе приел факта, че само някои от тях познават Женева. Молеше се британците и американците да са изправени пред същия проблем.

Погледът му обиколи стаята. Швейцарската полиция имаше най-добрата възможност да намери Скот, но пък изобщо не искаше да им помогне. Все пак Романов с удоволствие бе научил от главната си връзка в Женева, че швейцарците са отказали сътрудничество и на британците, и на американците.

— Другари — каза той веднага, щом всички се настаниха, — няма нужда да ви напомням, че са ни поверили жизненоважна за Родината задача. — Замълча и провери дали върху някое от лицата не е преминала и най-малката следа на скептичност. Удовлетворен продължи: — Затова ще поддържаме зорко наблюдение на Женева, в случай че Скот все още се крие някъде в града. Моето предположение е, че той ще чака да се стъмни или дори може би да се развидели, и тогава ще се отправи към най-близката граница. Очевидно изборът му ще се спре на френската граница. Защото освен че англичаните са били във война с Германия два пъти през последните петдесет години, те никога не са си правили труд да овладеят немския език и само малцина говорят сносен френски. Така че той вероятно ще се чувства по-безопасно в тази страна. Това също му предоставя възможност да пресече само една граница до крайбрежието. Ако е толкова глупав, че да опита да тръгне със самолет, ще открие всички летища завардени; ако опита с влак, нашите хора са там. Но аз предполагам, че ще опита да избяга с моторно превозно средство. Затова ще взема пет души с мен на френската граница, а майор Валчек ще вземе други петима в Базел на немския пропускателен пункт. Тези от вас, които току-що пристигнаха, ще сменят онези агенти, които вече са на терен. И не очаквайте Скот да се скита из града с вид на турист по време на отпуска. Разгледайте внимателно снимките му и бъдете готови той да опита да изчезне под някаква аматьорска дегизация. — Романов замълча за ефект. — Който ми донесе Царската икона, може да не се съмнява в бъдещото си благоденствие, когато се върнем у дома.